Лицето на Мартин в този момент изразяваше презрение, но той не благоволи да допълни отговора си с още нещо. Междувременно Марк, който от известно време се ровеше сред купчина книги, струпани върху една масичка отстрани, взе думата. Той проговори със странен глас, тих и бавен, и с такъв израз на каменна ирония върху лицето си, който не подлежеше на описание.
— Мистър Мур — каза той, — вероятно си мислите, че мис Каролайн Хелстоун ви е направила комплимент, като е казала, че не сте сантиментален. Струва ми се, че малко се развълнувахте, когато сестрите ми ви предадоха този разговор, сякаш бяхте поласкан — изчервихте се, както прави и едно суетно момченце от нашето училище, което винаги смята за уместно да се изчервява, щом му се присмеят за нещо в класа. За ваше сведение, мистър Мур, проверих думата «сантиментален» в речника и видях, че означава «пропит от чувства». А пък «чувство»[80] в речника се обяснява и като мисъл, идея, представа. Следователно сантиментален е този човек, който притежава мисли, идеи или представи, а съответно несантиментален е онзи, който е лишен от мисъл, идея или представа.
Тук Марк спря — той нито се усмихваше, нито пък се оглеждаше за някаква проява на възхищение; просто бе казал това, което имаше да каже, и сега мълчеше.
— Ma foi! Mon ami — обърна се мистър Мур към мистър Йорк, — се sont vraiment des enfants, terribles que les votres[81]!
Роуз, която внимателно бе слушала речта на Марк, му отвърна:
— Съществуват различни видове мисли, идеи и представи — каза тя, — и добри, и лоши. Сигурно сантиментален се отнася за нещо лошо или поне мис Хелстоун трябва да го с възприела в този смисъл, защото тя не обвини мистър Мур, а го защити.
— Това е моята малка застъпница — каза Мур, като пое ръката на Роуз.
— Тя го защити — повтори Роуз, — както бих постъпила и аз, ако бях на нейно място, защото другите дами говореха така от злоба.
— Жените винаги говорят злобно — отбеляза Мартин. — Те са си злобни по природа.
В този момент Матю отвори за пръв път уста:
— Какъв глупак е Мартин — винаги бръщолеви неща, от които нищо не разбира.
— Моя привилегия е, като свободен човек, да бръщолевя, за каквото си искам — отвърна Мартин.
— Но ти я използуваш или по-точно прекаляваш с нея до такава степен — отвърна по-големият брат, — че с това само доказваш, че е трябвало да бъдеш роб.
— Роб! Роб! Това за един Йорк, и то от друг Йорк! Този човек — добави Мартин, като се изправи до масата и протегна ръка към Матю, — този човек забравя нещо, което всеки друг от Брайърфийлд знае много добре — че всички, родени в този дом, притежават такава извита част на ходилото си, под която може да тече вода: доказателство, че триста години в жилите ни не е текла робска кръв.
— Лъжеш! — извика Матю.
— Момчета, тихо! — извиси глас мистър Йорк. — Мартин, само сееш раздор, ти си виновен за тази разправия.
— Така ли? Вярно ли е това? Аз ли започнах или Матю? Казах ли му нещо, когато ме обвини, че съм бръщолевел като глупак?
— Като самонадеян глупак! — повтори Матю.
На това място мисис Йорк започна да се поклаща — много знаменателно движение, което обикновено биваше последвано от истеричен пристъп, особено ако Матю се окажеше победен в поредния сблъсък.
— Не виждам защо трябва да търпя обиди на Матю Йорк, а и какво му дава право да ми говори с подобен език — заяви Мартин.
— Той няма това право, момчето ми; но ти не му се сърди, преди да си му простил седемдесет и седем пъти — каза с успокоителен глас мистър Йорк.
— Винаги едно и също, теорията и практиката са винаги скарани! — промърмори Мартин, като се запъти към вратата.
— Къде отиваш, синко? — попита баща му.
— Там, където обидите няма да могат да ме достигнат, ако изобщо успея да намеря такова място в този дом.
Матю се изсмя нагло; Мартин му хвърли особен поглед, потрепери с цялата си неукрепнала момчешка фигура, но се удържа.
— Предполагам, че никой не възразява срещу оттеглянето ми? — попита той.
— Не. Върви, момчето ми, но помни — не носи в сърцето си злоба.
Мартин излезе, а Матю отново запрати наглия си смях след него. Роуз надигна хубавата си главица от рамото на Мур, на което се бе облегнала за момент, и каза, като отправи продължителен поглед към Матю:
— Мартин е огорчен, а ти се радваш; но по-скоро бих предпочела да съм на негово място, отколкото на твоето — не харесвам нрава ти.
Тук мистър Мур се надигна с намерение да предотврати или поне да не стане свидетел на сцената, която, както подсказа едно изхлипване от страна на мисис Йорк, бе на път да се развихри, и като свали Джеси от коляното си, целуна нея и Роуз; в същото време той им напомни да дойдат в дома му по-раничко утре следобед; след това се сбогува с домакинята и се обърна към мистър Йорк с думите: «Мога ли да поговоря с вас?» Възрастният господин го последва вън от стаята. Краткият разговор бе проведен в коридора.
80
Става дума за английската дума sentiment, която означава чувство, както и мисъл, идея. — Б.пр.