— Надявам се, че мис Кийлдар мисли като вас госпожо.
— Разликата във възрастта и темперамента води до разлика в мненията — бе отговорът. — Трудно може да се очаква, че пламенните млади сърца ще споделят мненията на охладнелите възрастни хора.
— О! Значи ние сме независими, ние имаме собствено мнение! — възкликна мистър Хелстоун. — Малко сме якобинци, доколкото виждам, малко свободомислещи, при това не на шега. Хайде сега да чуем колко е силна вярата ви.
Той пое двете ръце на наследницата, като с това накара целият й товар от цветя да се изсипе на пода, и я настани до себе си на дивана.
— Кажете веруюто си — нареди Хелстоун.
— Веруюто на апостолите[86]?
— Да.
Тя го изрече като дете.
— А сега на свети Афанасий — това ще ви е изпитанието!
— Позволете ми първо да събера цветята си — Тартар идва и ще ги изпотъпче.
Тартар бе едно доста голямо силно куче със свиреп вид я при това доста уродливо — порода между мастиф и булдог, — което влезе в този момент през стъклената врата и насочвайки се право към килима, започна да души разпръснатите по него свежи цветя.
Явно ги пренебрегна като храна, но изглежда обзето от мисълта, че кадифените им листенца могат да послужат за удобна постеля, започна да се върти около тях с намерение да отпусне светлокафявото си туловище върху им; в този миг обаче, мис Хелстоун и мис Кийлдар едновременно се спуснаха, за да ги спасят.
— Благодаря ви — каза наследницата, като отново разтвори престилката си, за да може Каролайн да натрупа цветята в нея. — Това дъщеря ви ли е, мистър Хелстоун? — попита тя.
— Племенницата ми Каролайн.
Мис Кийлдар стисна ръката й, а след това я погледна. Каролайн също вдигна очи към домакинята си.
Шърли Кийлдар (тя нямаше друго име, освен Шърли — родителите й бяха желали да имат син, но когато след осемгодишен брак провидението ги дари само с дъщеря, те й дадоха същото мъжко фамилно име, което биха дали и на сина си, ако бог ги бе благословил с такъв) — Шърли Кийлдар не бе с неприятна външност, видът й бе привлекателен. Височината и фигурата й наподобяваха тези на мис Хелстоун — може би тя бе по-висока от гостенката си с няколко сантиметра; бе изящно сложена, а лицето й излъчваше чар, който думата «изящен» отново описва най-добре. По природа то бе бледо, но интелигентно и с жив израз. Тя не бе блондинка като Каролайн — що се отнася до цвета й, в него преобладаваха изчистени и тъмни тонове — лицето и челото й бяха ясни, а очите й бяха с оттенъка на най-тъмното сиво; в тях не играеха зелени отблясъци — бяха прозрачни, чисти и неутрално сиви; косата й бе с цвета на най-тъмното кафяво, чертите й бяха изискани, с което не искам да кажа, те бяха аристократични, скулести и римски, понеже овалът й бе доста дребен и изящно изваян, а само да подчертая, като използувам няколко френски думи, че това бяха черти fins, gracieux, spirituals[87], подвижни и изразителни; но нито промените в тях, нито пък езикът им можеха да бъдат разбрани веднага. Шърли проучваше Каролайн сериозно, със замислено изражение, леко наклонила глава настрани.
— Виждате, че тя е само едно слабо девойче — отбеляза мистър Хелстоун.
— Изглежда млада, по-млада от мен. На колко години сте? — попита Шърли с тон, който би прозвучал покровителствено, ако не бе безкрайно сериозен и естествен.
— На осемнадесет години и шест месеца.
— А аз съм на двадесет и една.
Тя не каза нищо повече, а постави цветята на масата и се зае с подреждането им.
— А веруюто на свети Афанасий? — отново напомни пасторът. — Знаете и него, нали?
— Не мога да си го спомня добре цялото. Ще ви подаря букетче, мистър Хелстоун, след като дам едно и на племенницата ви.
Шърли бе направила малък букет от едно пищно цвете и две-три нежни цветчета, допълнени от стрък зеленина — върза го с копринена панделка от кошничката с ръкоделието си и го пусна в скута на Каролайн след това постави ръце отзад и се наведе леко към гостенката си, като все още я изучаваше, приела позата и нещо от вида на някой сериозен, но галантен малък кавалер. Това мимолетно изражение на лицето й бе подсилено от прическата: косата й бе разделена на път отстрани и вчесана в лъскав кичур над челото, чиито къдрици падаха съвсем естествено — тъй свободни бяха техните полюшвания.
— Уморена ли сте от разходката? — попита тя.
86
Един от най-ранните образци на християнското вероучение, възникнал през II век и допълнен през IV век от александрийския архиепископ Афанасий — Б.пр.