— О, наистина! — възкликна възмутено майка й. — Това е нелепо!
Канех се да се съглася, и после видях, че ме гледа обвинително.
— Как можа да разстроиш Мери още в първия си ден? — запита настойчиво тя. — Всички знаят, че тя се разстройва лесно и обича брат си. Ще трябва да се научиш да си държиш езика, госпожице Хана. Сега живееш със семейство. Вече нямаш право да говориш като шут, каквото ти дойде на ум.
За един миг, зашеметена, не казах нищо, за да се защитя. После процедих през зъби:
— Съжалявам.
Лятото на 1556
Дълго и горещо беше това първо лято в Кале. Посрещах слънчевата светлина, сякаш бях езичница, готова да й се кланям като на божество, а когато Даниел ми каза, че бил убеден от новата теория, че земята се върти около слънцето в огромното необятно пространство, а не обратното, трябваше да призная, че и на мен това ми звучеше напълно логично, докато се разтварях като пъпка на цвете в горещината.
Разхождах се бавно по площадите и се шляех на рибарския кей, за да гледам ослепителната светлина на слънцето, която блестеше по надиплените води в пристанището. Наричаха го Le Bassin du Paradis9, и на яркото слънце това място наистина ми приличаше на рай. Винаги, когато можех, си намирах оправдание да изляза от града и да се измъкна през портите, където небрежните пазачи гледаха сновящите напред-назад граждани и идващите хора от провинцията. Разхождах се край малките зеленчукови градини извън градските стени, за да вдъхна свежия мирис на растителността в топлата пръст, и копнеех да отида по-далеч, долу до пясъчната ивица, за да видя как вълните се разбиват в брега, да прекося мочурищата, където чаплите стояха и гледаха собствените си високи отражения, и още по-нататък, където можех да видя тъмни гори на фона на яркозелените ливади.
Лятото ми се стори дълго. За мен то беше и зашеметяващо тягостно. Даниел и аз бяхме под един и същи покрив, но трябваше да живеем като девойка и кандидат за ръката й, почти никога не ни оставяха насаме заедно. Копнеех за докосването му, за целувката му, и за насладата, която ми беше доставил в нощта, когато отплавахме за Франция. Но за него бе почти непоносимо да се приближи до мен, знаейки, че веднага трябва да се отдръпне, че не му е позволено нищо повече от някоя целувка по устните или по ръката. Дори уханието ми, когато минавах край него по стълбите или в тесните стаи, го караше да трепне, а когато докоснеше пръстите ми, докато ми подаваше блюдо или чаша, копнеех за ласката му. Никой от нас не показваше открито страстта си пред изпълнените му с живо любопитство сестри, но не можехме изцяло да я скрием, и начинът, по който погледът им бързо се местеше от единия от нас към другия, ми бе омразен.
Първата седмица махнах панталоните и облякох рокля, и скоро бях подложена на постоянни поучения как е редно да се държи една млада дама. Изглежда, съществуваше негласно споразумение между баща ми и майката на Даниел, че тя трябва да ме обучи на уменията, които една млада жена е редно да притежава. Изглежда, че когато избягахме от Испания, бях забравила всичко, свързано с домашните умения, на което ме беше научила майка ми. А оттогава никой не ме беше учил как да варя и пека, как да бия масло, как да отцеждам суроватката от сиренето. Никой не ме беше учил как да полагам ленените чаршафи в настлана с буника и лавандула ракла за чаршафи, как да подреждам маса, как да обирам каймака от млякото, за да направя сметана. Баща ми и аз бяхме живели в спокойно съгласие, като работещ човек и неговият чирак. В двора се бях научила да се дуелирам, да се премятам и да остроумнича от Уил, възприех политическата предпазливост и страстта — от Робърт Дъдли, математиката от Джон Дий, на потайност и заговорничене ме научи принцеса Елизабет. Явно нямах полезни умения за дома на един млад лекар. Самата аз не бях кой знае каква млада жена, нито кой знае каква съпруга. Майката на Даниел си беше поставила задачата да „ме вкара в пътя“.
Тя намери една нацупена и невъзприемчива ученичка. Нямах природни дарби за домакинстване. Не исках да знам как да изтъркам месингова тенджера с пясък, така че да заблести. Не исках да жуля с четка предните стъпала. Не исках да беля тънко картофи, така че нищо да не се губи, а с обелките да храня кокошките, които държахме в малка градина извън градските стени. Не исках да знам нищо от тези неща, и не разбирах защо трябва да ги уча.
— Като моя съпруга ще трябва да знаеш как да правиш такива неща — отбеляза съвсем основателно Даниел. Бях се измъкнала да го пресрещна на мястото, където пътят, по който се прибираше вкъщи от работа, пресичаше пазарния площад пред Стейпъл Хол, голямата сграда на търговските гилдии, за да мога да говоря с него, преди да влезе в къщата и двамата да попаднем под властта на майка му.