— Недоволна ли си от мен, госпожице-момче? — запита настоятелно. — Оскърбил ли съм те с нещо?
Поклатих глава:
— Не, милорд.
Той се приближи и макар че долових мириса на чистата кожа на ботушите му и топлия аромат на кадифения му жакет, аз се отдръпнах от него.
Той сложи ръка под брадичката ми и повдигна лицето ми.
— Нещастна си — отбеляза. — Какво има? Не е заради годеника ти, нали?
— Не — казах.
— Какво тогава? Мъчно ти е за Испания?
— Не.
— Нещастна си в двора? — предположи той. — Момичешки караници?
Поклатих глава.
— Не искаш да си тук? Не си искала да идваш? — После, забелязал вълнението, трепнало за миг по лицето ми, той възкликна: — Охо! Вероломно същество! Насочила си верността си другаде, госпожице-момче, както често става с шпионите. Привлекли са те на другата страна и сега шпионираш мен.
— Не — казах категорично. — Никога. Някога не бих ви шпионирала.
Щях да се отдръпна, но той сложи ръце от двете страни на лицето ми и ме задържа. Не можех да се отдръпна от него, а той можеше да разчита погледа ми като тайнопис, чийто ключ му е добре познат.
— Отчаяла си се от моята кауза, отчаяла си се от мен и си започнала да служиш на нея, вместо на мен — обвини ме той. — Ти обичаш кралицата.
— Никой не може да не обича кралицата — казах отбранително. — Тя е прекрасна жена. Тя е най-смелата жена, която съм познавала, и се бори със силата на вярата си срещу целия свят, всеки ден. Тя е на път да се превърне в светица.
При тези думи лорд Робърт се усмихна:
— Какво момиче си ти! — каза той все така усмихнат. — Вечно си влюбена в някого. И значи сега предпочиташ кралицата пред мен, твоят истински господар.
— Не — казах. — Нали съм тук, изпълнявайки волята ви. Правя това, което ми е казано. Макар че онзи, който дойде да ми я съобщи, бе непознат и не знаех дали съм в безопасност.
Той сви рамене, когато чу думите ми.
— И ми кажи, не ме ли предаде?
— Кога? — запитах, потресена.
— Когато те помолих да занесеш съобщение на лейди Елизабет и на моя възпитател?
Той можеше да види ужаса, изписан на лицето ми дори само при мисълта за подобно предателство.
— За Бога, не, милорд. Изпълних и двете поръчения и не казах на никого.
— Защо тогава всичко се обърка?
Той свали ръце от лицето ми и се извърна. Отиде до прозореца, а после обратно до масата, на която работеше. Там се обърна и отиде до огнището. Помислих си, че сигурно редовно изминава този път — четири крачки до масата, четири крачки до огнището, четири крачки обратно до прозореца: такова кратко разстояние за човек, който беше свикнал да излиза на езда с коня си преди да закуси, а след това да ловува цял ден, и да танцува с дамите от двора цяла нощ.
— Милорд, отговорът на този въпрос е лесен. Едуард Кортни е този, който е съобщил на епископ Гардинър и заговорът е бил разкрит — казах много тихо. — Епископът донесе новината на кралицата.
Той рязко се извъртя:
— За миг са изпуснали от погледа си това безгръбначно псе!
— Епископът знаеше, че нещо се готви. Всички знаеха, че се крои нещо.
Той кимна:
— Том Уайът винаги е бил недискретен.
— Ще си плати за това. Сега го разпитват.
— За да открият кой друг е замесен в заговора?
— За да го накарат да назове принцеса Елизабет.
Лорд Робърт блъсна с юмруци двете страни на прозоречната рамка, сякаш искаше да я разтегне и да излети на свобода.
— Имат ли доказателства срещу нея?
— Достатъчно — казах горчиво. — В този момент кралицата е на колене, и се моли за напътствия. Ако реши, че Божията воля е да пожертва Елизабет, разполага с повече от достатъчни доказателства.
— А Джейн?
— Кралицата се бори да я спаси. Тя помоли Джейн да изучава истинската вяра. Надява се, че Джейн ще се отрече от протестантската вяра и тогава ще може да бъде помилвана.
Той се изсмя кратко.
— Истинската вяра, така ли, госпожице-момче?
Изчервих се до алено:
— Милорд, това е просто начинът, по който говорят всички в двора сега.
— А заедно с тях и ти, моя малка conversa, моя nueva cristiana7?
— Да, милорд — казах спокойно, като го погледнах в очите.
— Да принуждаваш шестнайсетгодишно момиче да прави подобен избор — каза той. — Бедната Джейн. Вярата, или смъртта. Нима кралицата иска да превърне братовчедка си в мъченица?
— Иска да създава новопокръстени — казах аз. — Иска да спаси Джейн от смърт и от вечни мъки в ада.
— А аз? — попита той тихо. — Ще бъда ли спасен или ще загина на кладата, как мислиш?