Коротков не се сдържа и с явно удоволствие сграбчи жена си през дупето. Жестът беше грубичък и твърде селяшки, ала в него имаше толкова топлина, нежност и нескрит мъжки интерес, че всички неволно се усмихнаха.
— Саша, ти кога ще отпратиш моя благоверен от Москва? — попита Ирина. — Защото след две седмици заминавам на снимки в Минск, та трябва да предам на някого Анечка.
— Ами още утре го отпращам — обеща Александър.
— И за колко време? Ще успее ли да се върне, преди аз да замина?
— Е, това не знам — разпери ръце банкерът, — зависи. Може да се справят за три дена, а може и цял месец да откарат в сибирско заточение.
— Ясно — въздъхна Ирина. — Тогава за всеки случай ще се разбера с бавачката. Слава богу, разбрана е. Само че ще трябва да й платя повечко, за да живее у нас постоянно.
— Не се тревожи за това — веднага я успокои Каменски, — аз ще поема всички разходи. А ако искаш, докарай бавачката и детето тук, да поживеят на чист въздух. Място колкото искаш, никой на никого няма да пречи. Вярно, Подмосковието не е Алпите, но при всички случаи е по-добре от мръсната Москва.
— Благодаря, Сашенка, ще помислим — кимна Ирина и се скри в кухнята, откъдето още се чуваше горестното хлипане на Даша.
Край голямата овална маса отново се възцари разностранно мълчание: Коротков мълчеше омиротворено и спокойно, Александър Каменски — съсредоточено, Стасов — отнесено, Настя — напрегнато и недоволно. А виж, мъжът й — Алексей… Настя си помисли, че ако трябваше някак да охарактеризира мълчанието на Чистяков, би казала, че той мълчи присмехулно. Интересно, какво ли го е развеселило? Нима фактът, че Юрка Коротков все още е трепетно влюбен във втората си съпруга? Или това, че Дашенка, майка на две деца и изобщо зряла и самостоятелна жена на постбалзаковска възраст, може така горчиво да ридае, когато счупи „толкова скъпа на мъжа й“ чаша? Тъй де, смехория си е! Или той тихо се радва на перспективата да остане поне за кратко като ерген? Кой знае защо, тази мисъл й беше неприятна.
Ами да си каже бе! В края на краищата Льошка през всичките тези трийсет години винаги е бил пълноправен член на техния трудов колектив.
— А ти защо мълчиш, Чистяков? — изрече тя сърдито. — Ти поне разбираш ли защо Саша ме праща в тоя Вербицк?
— Естествено — позасмя се Алексей. — Асенка, за разлика от теб, аз имам глупавия навик да чета всякакви новини, така че съм що-годе в течение. Просто предоставих на Санка възможността той да обясни всичко.
Хлипането в кухнята не стихваше и Александър Каменски с въздишка стана от масата.
— Льоха, бъди така добър и обясни на опърничавата ми сестра каква е работата, а аз ще ида да успокоя Дашка.
— Аха — въодушеви се Стасов, — хайде, обясни, и на мен ми е интересно какво е това чудо, заради което ми отнемат най-добрия служител за неопределено време.
— А ти не се подмазвай — сопна се Настя. — Продаде ме, клетата, в робство за три копейки… Хем, между другото, здравата се пазари. Всички те чухме. И при това нито веднъж не се сети за най-добрия си служител. Предател си, Стасов!
За разлика от Александър, който беше превъзходен финансист и умел организатор, но твърде посредствен разказвач, Алексей Чистяков имаше дългогодишен опит в четене на лекции в аудитории на всякакво ниво. И сега изложи същината на проблема кратко и ясно. Пътищата открай време са слабо място на Русия, това е общоизвестно. В момента федералната магистрала „Сибир“ стига само до Кемеровска област, но съществуващата Федерална програма за пътно строителство предвижда финансиране на удължаването на магистралата през съседната Перовска област. Проектът още не е утвърден, обсъждат се два варианта за прокарването на магистралата, но и при двата пътят непременно ще мине през големия град Вербицк. А той е заобиколен от гъста гориста тайга и езера, местността е извънредно привлекателна за най-различни оздравителни начинания: пансионати, почивни станции, санаториуми, рехабилитационни клиники. И естествено, за частни вилни зони. Но само при наличието на хубав път… Въпросът е откъде именно, от коя страна на Вербицк ще мине магистралата. Като се знае това със сигурност, ще може още сега на напълно приемлива цена да се закупи необходимата площ за застрояване. Когато утвърдят проекта официално, цената на земята ще скочи, а щом прокарат магистралата — ще нарасне десетки пъти. Ето защо трябва да се купува сега.
Ситуацията обаче се усложнява от факта, че кметът на Вербицк смята да се кандидатира за втори мандат, изборите са след няколко месеца. Градоначалникът има подкрепата на група бизнесмени, заинтересовани магистралата да мине откъм южната страна на града, а основният конкурент на кмета при тези избори е човек на друга група, която има финансови интереси от северната. Всяка от двете групировки разполага с доста съществен административен ресурс на областно ниво, а това позволява и на едните, и на другите да прокарат изгоден за тях проект за строежа на магистралата.