Така че от Коротков и Каменская се искат две неща: първо, да съберат информация коя групировка има по-добри шансове за победа и съответно кой именно вариант на проекта ще бъде представен за утвърждаване в правителствената комисия; второ, на територия, свързана с най-вероятния маршрут на магистралата, да намерят място, отговарящо на всички изисквания както от гледна точка на комуникациите, така и на инфраструктурата.
Щом чу омразните думи „комуникации“ и „инфраструктура“, Настя се намръщи.
— Но аз нищо не разбирам от тези работи.
— За сметка на това аз съм наясно — весело отвърна Коротков. — Много даже. Не бой се, Павловна, ще се справим!
Тя не споделяше радостната увереност на Юрка… Кметове, избори, финанси, бизнес, групировки и изобщо цялата тая политика… Всичко това й е толкова чуждо! Настя Каменская никога не бе имала нито желание, нито интерес към подобни задачи.
— Ами… — потиснато промърмори тя. — На мен трупове ми дай, убийство някакво… Това ми е близко, родно. От престъпления що-годе разбирам. Вярно, не много, но все нещо. А от вашите водопроводи и електрически инсталации хабер си нямам. Камо ли пък от избори!
— Специално за теб — разсмя се Чистяков, — по заявки от трудещите се, тъй да се каже, съобщавам, че електоратът в град Вербицк е сериозно разтревожен от екологични проблеми…
— Не! — ужасено размаха ръце Настя. — Само не това! Екология като капак на всичко няма да понеса.
— Ама не се противи преждевременно де, слушай сега — невъзмутимо продължи Алексей. — Вербицк е голям град, почти милионен, израснал е навремето покрай металургичен комбинат, после е бил построен и голям химкомбинат. След това всичко западнало, а после станала голямата подялба, купили са ги и сега производството продължава, макар и вече не в предишните мащаби. Но екологичната обстановка в града винаги е била сложна и жителите открай време са свикнали да я обсъждат, да й придават значение. В такива градове обикновено съществува силна гражданска инициатива в това направление. И ето ти, разбираш ли, какъв лош късмет. Във Вербицк са започнали да убиват еколози…
Настя, която до този момент слушаше мъжа си с откровена скука, се оживи и вдигна очи към Чистяков.
— В интернет постоянно излизат материали, изобличаващи бездействието на градската администрация и лично на кмета, както и на началника на градското управление на вътрешните работи, за разкриването на тези убийства.
— И колко са убитите? — с интерес попита Настя.
— Вече трима. И нито едно престъпление не е разкрито. В споменатите материали абсолютно недвусмислено се твърди, че кметът не е заинтересован от разкриването им, защото загиналите еколози са направили някакви изследвания и са смятали да обнародват факти, които трябва да попречат да се приеме проектът за магистрала, изгоден на кмета. Нещо повече, през целия си четиригодишен мандат той се е радвал на прекрасни позиции сред населението, направил е много за града и изобщо е човек, приятен във всяко отношение. Никой не се е съмнявал, че с лекота ще спечели втори мандат. Смятали са, че конкурентът му се кандидатира формално, колкото да се спази процедурата, защото реално силни претенденти за кметския стол не е имало. Заради тези убити еколози обаче позициите на кмета са силно разклатени, населението губи вяра в него и победата му на предстоящите избори за момента е под голям въпрос.
С това вече Алексей успя изцяло да грабне вниманието на жена си. Настя дори не забеляза как брат й се върна и седна до масата. По снежнобелия му пуловер ясно личаха тъмни браздички и петна: изглежда, Даша бе ридала, заровила лице в рамото на мъжа си, и бе оставила на пуловера следи от разтекъл се грим.
— Но нали аз не мога да се занимавам с разкриване на убийства — неуверено изрече Настя. — И права нямам никакви. И изобщо…
— Никой не ти го и възлага — отговори Александър. — Ти просто трябва да имаш това предвид, когато оценяваш вероятността за приемане на единия или другия вариант на проекта за магистрала. И изобщо, Аска, трябва да съм наясно доколко градът е чист откъм престъпност, за да правя бизнес в него. Сибир е голям, горите в тайгата са огромни, по принцип мога да предприема строителство на всяко друго място. Проблемът е, че там, където федерална магистрала вече съществува, земята е много скъпа, а там, където в близко бъдеще няма шанс да мине, е безсмислено да строя. В този смисъл Перовска област е оптимална за мен. Магистрала ще има в най-скоро време, а цените на земята, докато не е утвърден проектът, все още остават приемливи. Но нали Перовска област не е само Вербицк, там има и други градове, макар и не толкова многолюдни и богати, ала също хубави. Разбира се, лично на мен като на предприемач ми е по-изгоден именно голям и богат град, защото искам да построя луксозна, практически петзвездна почивна база. За служителите на банката картите за почивка ще бъдат евтини, а всичко, което минава през търговския отдел, ще бъде скъпо. Жителите на близкия град са точно тази потенциална клиентела. Но ако трябва да строя на друго място, ще се наложи отново да преразгледам целия бизнесплан и да направя базата по-обикновена и по-евтина. Нищо, което да е на живот и смърт, просто чисто финансов въпрос.