Тежък, с болнаво подпухнало лице, началникът на управлението на вътрешните работи влезе в кабинета, когато Смелков вече седеше зад бюрото си. След полковник Баев леко пристъпи Олеся с подноса: чай за кмета, силно еспресо за гостенина, бисквити за двамата.
— Не изглеждаш добре — забеляза кметът, докато се взираше внимателно в стария си приятел. — Да не си нещо болен?
— Здрав съм — кратко отговори Баев. — Какво стана? Какво казаха в областта?
— Предложиха да преместим фермата. Нали разбираш, това не е вариант. Понамесих се, искам да припиша отговорност на транспортното ведомство, след ден-два ще науча резултата. Нека вторият заместник да ми бъде длъжен, защото хората на Горчевски са му бутнали доста сухо. Но аз те извиках по друг въпрос. Игор, в края на краищата ще се оправиш ли с тези еколози? Само довчера се говореше за трима убити, а днес вече станаха четирима! Какво се случва изобщо? Кого са претрепали пак? Защо трябва да научавам това от радиото, а не лично от теб?
— Решил си да получаваш оперативна информация лично от мен ли? — неприятно се позасмя Игор Валеревич. — Не е имало нови убийства. Просто се появи информация, че някой си Сьомушкин, който беше намерен мъртъв на улицата преди почти две седмици, също бил еколог и също провеждал някакви изследвания в някаква неизвестна на нас лаборатория. До днес никой не беше свързвал този покойник с екологията.
— Какво й е оперативното на тази информация, щом е стигнала до радиото? — недоволно измърмори Смелков. — Какви ги вършат в твоето ведомство?
— Ще видя тази работа. Не е за пръв път някой да пее на журналистите.
— Игор, не разбирам спокойствието ти. Целият град е на нокти заради убитите еколози, а аз губя точки в очите на населението, рейтингът ми стремително пада, защото около всичките тези приказки за убийствата плъзват и слухове. Имало уж някаква лаборатория, в която били проведени изследвания и било доказано, че фермата носи огромни вреди на хората. А кметът, тоест аз, искал магистралата да мине не от северната, а от южната страна, защото имал там финансови интереси. И че на кмета, тоест на мен, не му дремело за фермата, но се прикривал с нея, за да не допусне строителството на магистралата откъм северната страна. — Без да забележи, Смелков постепенно повиши тон. — Ти трябва — чуваш ли? — длъжен си в най-кратки срокове да заловиш тези проклети убийци и да ми намериш проклетата лаборатория! Защото, докато престъпленията не се разкрият, журналистите и кой ли не ще крещят под път и над път, че аз, именно аз, а не ти, съм заинтересован от укриването на виновниците, от липсата на възмездие. Понеже точно на мен ми е изгодно да скрия истината за екологичната опасност от фермата. Ако не можеш да хванеш убийците, намери поне лабораторията! И тогава ние лично да видим какво са установили тези изследвания. Повече от сигурен съм, че резултатите от тях могат да се тълкуват по всякакъв начин, както и е ставало. А и винаги е възможно всичко да се извърти накъдето е нужно. Но народът трябва да се успокои, Игор. До изборите остават три месеца. Та нали всичко разбираш.
Полковникът гаврътна чашчицата със силно кафе и я остави в чинийката. Смелков така и през целия си живот — а с Баев се познаваха и другаруваха още от детската градина — не можа да свикне, че отначало много едрият и мускулест, а с годините натежал и подпухнал Игорьоха можеше да бъде толкова точен, акуратен и тих в движенията си. От докосването на чашката до чинийката не се породи нито един, дори най-тих звук.
— Костя, всичко е много по-лошо, отколкото си мислиш — тихо произнесе полковникът. — Повярвай ми, моите момчета правят и невъзможното, за да разкрият тези убийства. По цели нощи не спят, не им остава време да хапнат. Но не са се добрали до нито една вярна нишка. Нито една! Никаква информация нито за самите убийства, нито за тази проклета лаборатория. И ако всичко е така, както смятаме ние, става дума за много добре законспирирана организация. А това, както разбираш, е невъзможно без много добро финансиране. Значи, някой има огромен интерес от това.
— Не чух нищо ново — презрително изхъмка Смелков. — Тези приказки с тебе си ги говорихме и преди три дни, и преди седмица. Какво се е променило? Нищо! Защо тогава ми казваш, че всичко е много по-лошо, отколкото си мисля?