— Това не е животно — съобщи тя и протегна пеперудата.
Той се поклони леко от стола.
— И аз се радвам да те видя — отвърна.
— Това тук не са два събрани на едно място биома2. А три… Това нещо, каквото и да е то… не притежава нито едно от химичните или структурните сходства, които би очаквал да намериш.
— Лусия Мъртън дойде да те търси. Намери ли те?
— Какво? Не. Виж, това е поредната машина. Поредното нещо като — посочи тя ниската, червеникава луна, — като онова.
— Добре.
— Ами ако те не се пробуждат, защото сме тук? Ако го правят непрестанно. Това усложнява всичко.
Файез се почеса по темето.
— Елви, явно искаш нещо от мен, но не разбирам какво.
— Как да започна да разбирам това място, когато то непрестанно мени правилата? — попита тя и гласът ѝ потрепери. Захвърли ядно пеперудата и мигом съжали. Не че я беше грижа за нея, просто жестът ѝ бе грозен. Файез я гледаше с усмивка.
— Говориш като пастор на църковно сборище. Знаеш ли какво правих цяла сутрин?
— Натряска ли се?
— Щеше ми се. Преглеждах данните за изследването на повърхността, пратени от „Израел“. На оттатъшната страна на планетата има верига от острови с повишена вулканична активност и тонове пепел в небето. Само че, поне досега, не можах да открия тектонични плочи под повърхността. И какво, по дяволите, може да имитира вулкани? Знаеш ли над какво работи Михаела?
— Не.
— До повърхността достига ултравиолетова светлина, която е като някакъв носител на сигнал. Няма я, преди слънцето да озари екзосферата, а когато се появи, вече се характеризира с доста сложна и неизменна структура. Михаела няма никаква представа откъде може да се вземе. А групата на Судям е открила молекули, които съдържат в себе си стабилни трансуранови следи.
— И до какво води това?
— Аз пък откъде мога да знам? — повдигна рамене Файез.
Елви завъртя глава. По гърба ѝ се стичаше пот.
— Трябва да…
— … кажеш на Холдън — довърши Файез. — Зная.
— Щях да кажа, да прегледам данните си. Да видя дали няма обединяващо звено между това — тя кимна към пеперудата — и голямото нещо в пустинята. Може би ще намеря някакъв смисъл.
— Ако ти не успееш, значи никой не може — подсмихна се Файез.
Нещо в гласа му привлече вниманието ѝ и тя го погледна по-внимателно. Торбичките под очите му бяха по-големи от друг път.
— Добре ли си?
Той се засмя и разпери ръце към хоризонта — към планетата, към цялата вселена.
— Страхотно. Малко съм напрегнат. Нищо повече. Благодаря за загрижеността.
— Съжалявам. Аз само…
— Недей, Елви — прекъсна я той. — Не ме съжалявай. Оправи се с всичко това така, както можеш. Трупай още информация и плавай напред, мила моя, плавай напред. Готов съм да подкрепя с две ръце всяко нещо, което ти помага да опазиш разсъдъка си на това място. Дори ще се моля със Саймън в неделя сутрин. Дотам съм го докарал. Каквото и да е от полза за теб, има моята благословия.
— Благодаря ти.
— Няма защо — махна той с ръка. — Само ще те помоля, преди отново да заровиш глава в купищата информация, иди да се видиш с доктор Мъртън. Изглеждаше разтревожена.
Момчето на кушетката за прегледи бе не повече от шестгодишно. Кожата му бе мургава като тази на Елви, но с пепелявосив оттенък. Не беше просто суха, а сивееше заради нещо по-дълбоко. Очите му бяха зачервени, сякаш е плакал. Може и да беше. Майка му стоеше в ъгъла, скръстила ръце и изкривила устни в зла гримаса. Гласът на Лусия бе ясен и спокоен, ала раменете ѝ бяха щръкнали нагоре.
— Ето какво виждам тук — рече тя и дръпна с пръст бузата на момчето надолу, отваряйки празнина между долния клепач и очната ябълка. Промяната в цвета едва се забелязваше на фона на общото зачервяване, но беше там. Полупрозрачно зелено петно.
— Да, видях го — кимна Елви и се усмихна на момчето. То не отвърна на усмивката. — И така, Джейкъб…
— Джейсън.
— Извинявай. Джейсън. От колко време имаш затруднение със зрението?
Момчето сви рамене.
— Откакто очите започнаха да ме болят отново.
2
Биом — съобщества или екосистеми от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област. — Б.пр.