— Не са кой знае какво — обясни тя. — Не исках да губя много време, исках да съм при теб, когато се събудиш.
— Стояла си тук три седмици?
— Бяха като три години — отвърна Джоди. — Ти беше в ужасно състояние. Кома. Изглеждаше много зле. Много, много зле.
— А тази сателитна система… може ли да познае къде е Гарисън?
— Там ли искаш да отидеш? — попита го тя.
Ричър сви рамене.
— Предполагам. Нали не трябва да се преуморявам? Чистият въздух може да ми е от полза.
Той погледна някъде встрани от нея.
— Може и ти да останеш с мен, поне за известно време. Да ми помогнеш да се възстановя.
След това отметна завивката и се изправи бавно и неуверено. Започна да се облича, а Джоди го улови за лакътя, за да му помогне да запази равновесие.