— Не изоставай, сержант.
— Извинете. — Трой се забърза след шефа си и Хети Ледърс.
Вече стигнали следващата площадка, те се канеха да поемат по стъпалата, много по-стръмни и по-тесни, покрити с тъкана памучна пътека в светлокафяво. Само десетина стъпала водеха до боядисана в бяло врата, от най-евтините, каквито има във всеки магазин за дървен материал. От шперплат, кухи отвътре, със сребриста метална брава. Беше затворена.
Хети посегна към дръжката, но Барнаби я спря.
— Влизали ли сте, откакто Карлота изчезна?
— Не. Тя не ми даваше — госпожа Лорънс. Каза, че сама ще се погрижи.
— Това необичайно ли ви се стори?
— Определено — отвърна Хети. — Да си призная, доста ме засегна.
— И? Погрижи ли се?
— Не, доколкото знам. Все пак не живея тук и не знам всичко, което тя прави.
Хети натисна дръжката и отвори вратата. И тримата зяпнаха при вида на стаята.
Накрая Хети каза:
— Е, все съм виждала бъркотия, ама като тази тук не съм. — Жената беше дълбоко възмутена. — Изключително мърлява млада госпожица.
Трой, който никога не се затормозяваше да измисля нови изрази, щом имаше подръка готови, измърмори:
— Като че ли е паднала бомба.
Барнаби мълчеше. Спомняше си какво му бяха казали двамата Лорънс при първия му разговор с тях. Лайънъл беше обвинил жена си за изчезването на Карлота. Между нея и момичето имало някакво „недоразумение“. Ама че недоразумение.
Той отново протегна ръка към Хети — този път, за да я спре да не влиза в стаята.
— Колкото по-малко хора се разхождат вътре, толкова по-добре, госпожо Ледърс.
— Така ли искате да стоя, инспекторе — попита Хети и застана по средата на прага. Не сваляше очи от полицаите, щом бяха заедно, или следеше Трой, когато се движеха поотделно в различните части на стаята. Сержантът не знаеше дали да се чувства поласкан или засегнат.
Без предварителната информация Барнаби щеше да си помисли, че тук е имало обир. Витаеше същото усещане за диво, гневно тършуване, дрехите бяха грубо свалени от закачалките и захвърлени на пода, списания — „Минкс“, „Шугар“, „19“ — се валяха изпокъсани на пода, плакатите бяха изскубнати от стената и съдрани през средата. Вдигна да разгледа някои. Имената по тях — Ол Сейнтс, Кавана, Пъф Деди — нищо не му говореха. Откакто Къли се беше изнесла от къщи, съвсем се бе откъснал от тези работи.
Чекмеджета на малък скрин бяха извадени и захвърлени насред стаята, съдържанието им бе пръснато около тях. Козметика, бельо, топка сплетени чорапогащници, пластмасов розов сешоар. Четки, ролки, гребени. Помещението силно миришеше на евтин лак за коса и на още нещо с по-приятен аромат на праскови.
Трой повдигна ъгъла на красиво щампованата на цветя завивка и оттам излетя облак жълтеникавокафяв прах. След това видя няколко купчинки от същия прах на леглото и пода. Ако беше наркотик, не го бе виждал досега. Наведе се и помириса.
— Пръснала е пудра за лице наоколо, шефе.
— Че тя какво ли не е пръснала наоколо.
— Момичето наистина винаги си слагаше пудра — отбеляза Хети. — Ето я й кутийката, вижте.
Барнаби вдигна кутийката — „Римел Ханибън“ — и внимателно я сложи на нощното шкафче. Трой не изостана, отиде до другия край на стаята, вдигна възглавница, част от единствения фотьойл, и също толкова внимателно я постави върху него.
— Не пипай нищо, сержант.
Ако всеки път си прехапвах езика, когато ми се иска да му отвърна, помисли си Трой, досега да ми е станал на решето. Шефът му стоеше до малката капандура, очевидно потънал в мисли.
Всъщност Трой знаеше какво обсебва главния инспектор. Имаше период, преди няколко години, откакто си призна за това, когато и той се опитваше да прави същото: наблюдава сцената, отбелязва всеки незначителен детайл, опитва се да възстанови драмата, предизвикала подобни разрушителни страсти. Да облечеш в плът костите на противниците.
Да, Трой беше опитвал да го прави. Толкова рядко му се бе случвало да е прав и така често бе допускал монументални грешки (веднъж беше арестувал съмнителен търговец на антики, когото заподозря в кражба на украшения от местната църква, а после откри, че е бил свещеникът), та скоро се отказа. И както беше обяснил после на Морийн: „Човек като си има първокласен рибар на прага, защо да се мъчи да хваща риба сам?“