— Хери… не… не… слу…
— Виж сега какво направи! — Лайънъл отиде при жена си, тласкан според Барнаби повече от раздразнението, предизвикано от държането й, отколкото от загриженост за здравето й. — Трябва да те качим горе, Ан. — Той впи очи в двамата полицаи, които му отвърнаха със също немигащ поглед. — Ако искате да говорите с мен или със съпругата ми отново, можете да си уредите среща, както с редно.
— При нас не се прави така, за съжаление, сър — обясни му главният инспектор. — И съм длъжен да ви напомня, че ако не ни оказвате съдействие, може да ви се наложи да идвате за разпити в участъка.
— Трябва много да внимаваме там, шефе — каза Трой насмешливо, докато вървяха по чакъла на алеята. — Човекът, както знаете, има връзки.
Барнаби изръси няколко бисера за масонските връзки на преподобния Лорънс, разкривайки яркия си талант да измисля метафори и кратки съдържателни диалози, който караше подчинените му с такова удоволствие да се отзовават на повикванията в кабинета му.
Трой се посмя от сърце и известно време си преповтаряше лафовете на шефа си, за да ги запомни добре, та да може да ги предаде на колегите в стола. Докато се справяше с тази задача, двамата вече бяха стигнали до вратата на апартамента над гаража.
Този път той ги беше видял да идват. Забеляза колата им, видя ги как влизат в къщата. Щеше да е добре подготвен. Барнаби си спомни как Лорънс ги беше прекъснал, когато разговаряха последния път с Джексън, но сега се надяваше, че през следващите двайсетина минути преподобният ще трябва да се разправя с жена си.
Мислите на сержант Трой следваха точно в същата посока. Ако още веднъж видеше лигавото, лицемерно представление на шофьора, гадният рецидивист изведнъж щеше да стане свидетел как малиново-кайсиевият десерт „Павлова“ прави красива мозайка на елегантния му бежов килим. И нямаше да си прави труда да го чисти.
Вратата беше отворена. Джексън стоеше там, облечен в сребристо сако от туид и черно памучно поло. На лицето си бе изписал израз на уязвима искреност.
— А пък аз си мислех, инспекторе, че се шегувате, когато миналия път казахте, че пак ще дойдете.
— Господин Джексън.
— За вас — Тери. — Той отстъпи учтиво встрани и всички поеха по стълбите.
Апартаментът изглеждаше почти по същия начин, както и миналия път, като се изключи новата дъска за гладене, облегната на стената до кухнята. Вратите и на кухнята, и на банята бяха широко отворени, все едно заявяваха: „Няма какво да крием!“ На масичката в хола бе вчерашен брой на „Дейли Стар“.
Джексън седна на канапето. Държеше се любезно и услужливо, но наблюдаваше изключително съсредоточено, освен това Барнаби забеляза как домакинът им седна на самия край на канапето, отпусна леко ръце в скута си, но пръстите му останаха свити като на спринтьор.
— Винаги ли караш господин Лорънс, Тери?
Джексън се изненада, после явно застана нащрек. Изобщо не бе очаквал точно такъв въпрос.
— Да. Аз или госпожа Лорънс. Той така и не се е научил да шофира.
— Разкажи ми какво стана днес.
— Какво имате предвид?
— Всичко, довело до посещението при лекаря.
Джексън се поколеба.
— Не знам дали господин Лорънс би одобрил.
— Така или иначе, ще чуя историята, ако не тук, в полицейския участък — подчерта главният инспектор. — От теб зависи.
И Тери Джексън заразказва: връщал Лайънъл от събрание в Градския съвет на Костън, където обсъждали начини за подобряване на обучението на магистратите. Както си карал по Хай Стрийт, забелязали съпругата на господин Лорънс да броди в доста странно състояние. Лайънъл се опитал да я вкара в колата, но тя започнала да крещи и да размахва ръце.
— Какво крещеше?
— Някакви безсмислици.
— Хайде де. Все е имало и нещо смислено.
— Не, честно. Всичко беше ужасно объркано. Тогава отидох да помогна, но нещата май се влошиха.
— Чудя се защо ли — измърмори саркастично сержант Трой.
— Отначало Лайънъл ме помоли да карам към къщи, но после промени решението си. Техният лекар е от Суон Мирън, Патерсън, и отидохме право при него. Веднага я прие. Сигурно й е бил успокоителна инжекция. На излизане беше като зомбирана.
— И после какво?
— Отбихме се до аптеката да изпълним рецептата и се прибрахме тук.