Джойс слагаше масата. Красива френска покривка в синьо и жълто, стръкче орлови нокти във висока кристална ваза, изискани тесни чанти за вино.
Тази вечер всичко, с изключение на супата (от моркови и кориандър) беше студено. Джойс се бе отбила във „Фортнъмс“ на път за гара Марилбоун и беше купила пушена сьомга, пържола, червено вино и кестенов пай, артишок и къдрава салата.
По обяд беше ходила в Лондон, в Националния театър. Прослушването на Нико беше в единайсет и половина. Джойс и Къли имаха среща с него във фоайето на „Лителтън“. Поседяха малко, за да послушат едно трио — флейта, цигулка и пиано, — изпълняващо „Романса“ на Форе, после отидоха в ресторант „Оливие“, където Джойс бе запазила маса.
Пиха по чаша шампанско, защото, макар че Никълъс щеше да разбере резултата от прослушването едва след седмица, все пак бяха прекарали чудесен вълнуващ ден. Беше се явил на кастинг пред Тревор Нън на сцената на „Жан Броди“ и бе на седмото небе, въодушевен единствено от факта, че е стоял на същото място и се е разхождал по същите дъски, по които са ходили, изпълнявайки ролите си, най-великите театрални актьори на века: Скофийлд и Макелан; Гийлгуд, Джуди Денч и Маги Смит. В този театър Иън Холм бе играл крал Лир. Джойс гледала ли е „Крал Лир“? Беше невероятно, блестящо изпълнение… ооо, сърцераздирателна игра… просто няма да повярвате…
Джойс се усмихна и с удоволствие го остави да говори. Едно от хубавите неща при актьорите. Толкова е лесно с тях. Никога не липсват теми за разговор.
Гледаше как Къли целува мъжа си по бузата, вдига чаша, щастлива и развълнувана. Откакто и дъщеря й бе свързала съдбата си с театъра, Джойс започна ясно да си дава сметка за капризите, на които е подвластен животът на актьора, вечно следващ непостоянната крива на редуващи се възходи и падения. Познаваше и Никълъс твърде добре. Бе наясно, че до довечера лъскавата повърхност на искрящата възбуда ще започне постепенно да се пропуква под натиска на съмненията. Още сега, като отбеляза, че Тревор Нън изглеждал доста благосклонен, Нико добави: „Разбира се, изглеждаше…“
Джойс погледна през прозореца към слънцето, което се оглеждаше в реката, към големите железни мостове на Лондон, и въздъхна със задоволство. Имаше дарбата да мисли, че винаги си прекарва чудесно, а не като някои, за които тази мисъл бе свързана единствено със спомени от миналото. Щеше да е толкова забавно да разкаже всичко на Том.
Той влезе в кухнята, а тя все още мечтаеше за този момент.
— Какво виждам! — Том оглеждаше масата с широко отворени очи. — Никак не е зле. Какво е? — посочи към великолепния пудинг.
— „Шарлота“ с круши. Ти можеш да изядеш само крушите.
— Откъде ги взе всички тия работи?
— От „Фортнъмс“. — Мъжът й я погледна озадачено и тя обясни: — Ходих до Лондон.
— За какво?
— Е, не, Том, не може да си забравил.
— Чакай, не ми казвай.
— Нямам и намерение.
— Във вестибюла има „Шардоне“, което ще върви чудесно с това. Би ли го донесла, скъпа?
Джойс се върна с бутилка „Глен Карлу“, а Барнаби обяви:
— За прослушването на Нико.
— Погледнал си в календара.
— Взеха ли го?
— Ще ти разкажа всичко, докато вечеряме. — Тя отвори виното. — Между другото, Гавестън се обадиха, че не могат да дойдат.
— Слава богу. Тогава за какво е всичко това — попита Барнаби и обхвана с жест кристалните съдове, чашите и цветята.
— За нас. — Джойс му подаде чаша вино и го целуна по бузата.
— Мм! — Барнаби отпи голяма глътка. — Много хубаво. Чудесен аромат с топъл привкус и тръпчивост в края. Напомня ми за някого, който не е на светлинни години оттук. — Том тихо запя „Въздуха, който дишам“. Беше тяхната песен, преди години, свириха я на сватбата им. — „Ако можех да си пожелая неща. Мисля, че щях да откажа…“
Джойс му подаде салфетка.
— Помниш ли това, скъпа?
— Кое? — Беше започнала да яде.
— Групата „Холис“?
— Мм. Слабо.
Глава осма
Беше почти десет часът, когато на следващата сутрин Ан Лорънс дойде на себе си. В никакъв случай не можеше да се нарече просто „събуждане“. Прахосмукачката на площадката пред вратата на стаята й отначало едва се чуваше. Постепенно шумът се засилваше. После уредът се удари в перваза на дюшемето.