Тъкмо връзваше колана на първата попаднала й рокля, която бе облякла, и изведнъж замря неподвижно, стресната от новата страна в отношенията с брат й. Никога през живота си не се беше страхувала от Валънтайн. Учудването й бавно се превърна в тих гняв. Стана и отиде до стената, която гледаше към селската улица. Подпря се с длани на стъклото и заби поглед в градината на „Олд Ректъри“ отвъд улицата, в гигантския кедър и в апартамента над гаража. Усети гневът й да преминава в злобна омраза.
Защо Джекс не беше на мястото на Чарли Ледърс? Един нещастен, не особено приятен стар човек щеше да е още жив, а един отвратителен млад мъж, в началото на объркания си живот, щеше да лежи в моргата. Можех и сама да го направя, помисли си Луиз и в момента наистина си вярваше, че е способна на убийство. Не лице в лице, разбира се, не би могла да понесе дори да го докосне. Но да речем, ако имаше дистанционно — натискаш копчето и… Това беше нещо друго.
Тя свали ръце и се загледа в неясните отпечатъци на дланите си, в плетеницата на отразените пръсти, после бързо избърса стъклото с ръкава на роклята, за да заличи всяка следа. Ако имаше начин да го направи ей така, без да се замисля, както би размазала досадна муха…
— За какво мислиш?
— А! — стресна се Луиз и отскочи от прозореца, после бързо се върна до стъклото. Застана пред замазаните дири от дланите й, сякаш по тях някой можеше да разбере за какви злодеяния мечтаеше. — Стресна ме… не те чух да влизаш.
— Просто отивам да си взема душ — каза Вал. Беше с екипа си за колоездене. Черен клин от ликра до коленете и жълт потник — подгизнали от пот, залепнали за силните му рамене и мускулестите бедра. Гледаше я безизразно. — Направи малко кафе, Лу.
Луиз го чакаше в кухнята. Дишаше равномерно и дълбоко. Беше твърдо решена да не се оставя да я въвлече в нов спор; през цялото време щеше да остане спокойна и изобщо нямаше да проявява критичност. Все пак си е неговият живот. Само за едно се моля — тя мълчаливо допря длани една до друга, — да остана част от този живот.
На масата имаше кафе и козуначена кифла, намазана с масло и черешово сладко. Валънтайн влезе, седна на масата, веднага си наля кафе, без да поглежда към Луиз, и тя тутакси разбра какво ще последва.
— Съжалявам за вчера.
— Няма нищо. Всеки има…
— Бях много несправедлив. Ти винаги пазаруваш, когато ти е ред.
— Няма нищо наистина. Вал. И двамата бяхме ядосани.
— Но — той остави чашата си — все пак трябва да поговорим.
— Да — каза Луиз, а подът под краката й полетя надолу. — Виждам, налага се.
— В гнева си ти предложих да се изнесеш оттук. После, като се успокоих, пак се замислих над това и реших, че наистина би било по-добре да живеем самостоятелно.
— Да — отрони Луиз през скованите си устни. — Аз… ъъъ… Всъщност и аз съм на същото мнение, в края на краищата нали и бездруго дойдох само временно, да си ближа раните, така да се каже. Вече се чувствам значително по-добре. Време е отново да се гмурна в истинския живот, преди да съм забравила как се плува там. Мислех да си наема квартира в района между Фърни Басет и Лондон, докато си търся нещо по-постоянно. Вероятно ще минат няколко дни… да си оправя нещата. Нали нямаш нищо против?
— О, Лу! — Валънтайн остави чашата и хвана ръката на сестра си. — Не плачи.
— Помня кога за първи път започна да ми викаш „Лу“. — Беше дванайсетгодишна и лудо влюбена в красиво момче, което живееше у тях. Тогава наивно вярваше, че с брат й бяха просто приятели. — Когато Кери Фостър…
— Ако обичаш. Не започвай с номера „помниш ли“?
— Извинявай. Удар под кръста, така ли?
— Донякъде.
— Но ще мога да идвам да те виждам, нали? — гласът й бе напрегнат и вдетинен, дори тя го усети. — И да ти се обаждам?
— Разбира се, че ще можеш да ми се обаждаш, идиотче такова. И ще се срещаме в града, както преди. Да обядваме, ще ходим на театър.
„В града“. Значи я гонеше. Луиз отпи от почти изстиналото кафе, закиселя й. Още бяха заедно, а вече започна да усеща болката от раздялата. С всяка клетка в тялото си.
— Да. Би било чудесно.
Барнаби прекара спокойна неделя в градината — трябваше да извади луковиците на лалетата и лилиите, за да ги запази за следващата пролет; да разреди и пресади многогодишните растения; да изчисти прецъфтелите летни цветя. Почувства се физически отпочинал, зареден с положителни мисли и спокойно се приготви за заседанието в осем и половина на следващата сутрин. Отбеляза си, че в програмата му за понеделник е вписана среща с попечителския тръст „Каритас“ в десет часа.