— Да, много й се искало. Останах с впечатление, че ако й бяха разрешили да учи в такова училище, нямаше така рязко да излезе от релсите.
Все се намираха оправдания. Сержант Трой бързо записа всички подробности. Пишеше и се опитваше да мисли така, както знаеше, че разсъждава шефът. Помъчи се да си представи момичето — как буйства, спори, готово да отстоява своето. Баба му би я определила като „окумуш момиче“.
Всъщност той грешеше. Въпреки добрите си намерения Барнаби едва задържаше вниманието си върху думите на Вивиан Калтроп. Привлечен от невероятно красивия й глас и необичайната, екзотична величественост на външния й вид, се чудеше как е могла да се озове в тази мрачна дупка.
Наблюдаваше я как си гаси угарката в пепелник, препълнен с ярко боядисани в червено фасове, и пренареждаше голямата палатка от розова и тюркоазена коприна, която падаше на дипли по тялото й. Вибрациите на тресящата се желирана маса караха обеците й да танцуват. Бяха особено дълги, почти до раменете, нежни полилеи от блестящи дискове с инкрустирани с емайл цветя и лунни камъчета — всичко потрепваше на подредени във ветрилообразна форма златни телчета.
Барнаби установи, че го гледат свирепо.
— Извинете?
— Надявам се, че не разправям всичко това на вятъра, господин главен инспектор.
— Разбира се, не, госпожице Калтроп. Просто се бях вглъбил в последното, което казахте. То повдига интересни…
Вивиан Калтроп изсумтя.
— Сега вече ме слушате, надявам се.
— Разбира се.
— После избягала за трети път и вече не могли да я върнат.
Трой го заболя ръката. Умираше за чаша чай и няколко от бисквитите с интересно наименование. На някои им беше добре — лежаха си удобно облегнати във фотьойла, без да ги бодат разни счупени пружини, и си зяпаха през прозореца. Добре че се намери кой да го нахока и него веднъж.
— Нашето досие — взе папка от клатушкащата се купчина на бюрото си — покрива времето от момента, в който тя за първи път привлича вниманието на социалните служби, до настаняването й при семейство Лорънс. В него тук-там има неоспорими факти, а също и показания на Карлота, които е възможно да са верни, да са пъпна измислица или от двете по малко.
— Вие какво мислите, госпожице Калтроп? — попита Барнаби.
— Трудно е да се каже. Доставяше й удоволствие… как да се изразя… да играе различни роли. Никога не влизаше в една стая, просто ей така да седне и да говори. Всеки път трябваше да е различна Карлота. Онеправдана, нещастна дъщеря. Талантливо момиче, лишено от шанса да се прослави. Веднъж започна да си измисля как я спрели на Бонд Стрийт, за да я поканят да работи като модел в модна агенция. Човекът й дал визитката си, поискал да види нейни снимки. Глупости. Първо на първо изобщо не й стигаше ръст за манекенка.
— А какви са провиненията й?
— Многократни кражби от магазини. Не знам откога е започнала. Когато я заловиха, се кълнеше, че й е за първи път. Всички така разправят. Предупредиха я, а след няколко седмици отново бе заловена с пазарска чанта, натъпкана с чорапогащници и тениски „Армани“. Скоро след това била засечена от охранителна камера да взема вечерна рокля от „Либъртис“. Предния ден една жена я мерила и оглеждала сто часа, опитвайки се да ги накара да намалят цената, и полицаите помислили, че Карлота иска да открадне роклята по чужда поръчка. Много по-сериозно провинение от импулсивната кражба. Отишли с Карлота в дома й и заварили стая, пълна с какво ли не, все маркови неща. Бижута на Молтън Браун, Дона Каран, Бътлър и Уилсън.
Трой реши да си почине малко. Не виждаше смисъл да записва всичките имена, които и без това му звучаха съвсем по китайски. Нищо чудно, че госпожа Лорънс е заподозряла момичето, когато са й изчезнали обиците. Извадила е късмет, задето не й е свалила и дрехата от гърба.
— Това ли е последният й адрес, с който разполагате?
— Да. Намира се близо до Степни Грийн. — Госпожица Калтроп вече записваше адреса на листче. — Надявам се да я намерите. Жива, искам да кажа.
— И аз — каза Барнаби. Жената му подаде листа и в ноздрите на инспектора нахлу концентрирана порция от парфюма й, който не би посмял никога да си каже името. „Еротични нощи“ — рече си Барнаби, — или поне така бих го рекламирал, ако това ми беше работата. Като се съвзе от шока, попита дали биха могли да вземат досието на Карлота, за да потърсят полезна информация.