— Няколко месеца.
— Не е възможно тоя апартамент да е бил затворен в продължение на два месеца. Въздухът е свеж. Някой е отварял прозореца тия дни.
— Леле-мале! — възкликна Трой.
— Ще отидем до „Бентал Грийн“. Да видим дали ще бъдат така добри да дойдат и да снемат отпечатъци. И запечатай тази врата.
— Жалко, птичката е отлетяла — каза Трой.
До вечерното заседание на екипа му Барнаби бе разбрал, че криминалистите от лондонската полиция не са успели да му помогнат с работата си в апартамента на Карлота.
— Попитах ги дали са напудрили мястото, но те вече бяха събрали един куп отпечатъци и ги обработват, така че ние ще трябва да им занесем отпечатъци, взети от нашите хора, възможно по-бързо. Тогава ще сравним онези, които са намерили, с отпечатъците на хазяина и на всеки с достъп до ключовете. Плюс, разбира се, на тримата живеещи в сградата.
— Имаме ли отпечатъци на самата Карлота, сър? — попита сержант Бриърли.
— Утре по това време ще трябва да имаме.
Барнаби нямаше търпение да каже на Лайънъл Лорънс, че до двайсет и четири часа двама криминалисти ще влязат в „Олд Ректъри“, със или без неговото разрешение, и ще наплескат всички повърхности на тавана му с алуминиева пудра.
Щом свърши заседанието, Барнаби се качи в кабинета си и вдигна телефона. Нервните приказки за полицейските произволи и тормоза над невинни граждани започнаха да се леят с пълна сила и Барнаби грубо прекъсна словоизлиянията му:
— Изненадан съм, че проявявате подобно отношение, господин Лорънс. Мислех, че стоите твърдо зад всичко, което би помогнало да се установи къде и как е госпожица Райън.
От другата страна настъпи доста дългичка пауза, по време на която Барнаби тихичко се усмихна на себе си. Да поставиш на място един надут пуяк, бе малко удоволствие, но понякога имаш нужда и от най-дребното удоволствие, което можеш да си доставиш.
Лайънъл издаде странен звук, все едно си правеше гаргара с ужасно неприятна течност.
— Ами… естествено…
— Значи нямате нищо против — весело обяви Барнаби, за да приключи темата.
— А ще почистят ли, преди да си тръгнат?
— Не.
— А?
— Освен това трябва да разговарям с жена ви. Надявам се вече да е значително по-добър.
— Определено — тросна се Лайънъл.
Отговорът беше бърз, спонтанен, с тежка нотка на възмущение и Барнаби се зачуди защо ли звучеше така. Е, вероятно щеше да разбере утре. При малко повечко късмет може да са се скарали заради Джексън. Би могъл да го използва, за да порови в коша с кирливите ризи.
— Значи е възможно да определим някакъв час за утре, когато и госпожа Лорънс ще си бъде вкъщи.
— Ами Женското дружество има събрание в пет и половина. Тя трябва да се прибере най-късно в пет, за да се подготви за събранието. Никога не пропуска. Иначе през по-голямата част от деня ще бъде в Костън по дела.
Как пък нито веднъж не й каза името, замисли се главният инспектор. Сякаш си нямаше име горката.
— Бихте ли й предали…
— Кажете й го сам. Тя току-що влезе.
След миг Ан Лорънс взе слушалката и със спокоен глас потвърди, че в пет часа е удобно да се видят. Увери инспектора с какво нетърпение очаква разговора си с него.
Барнаби затвори телефона, облече си шлифера, надникна през прашните щори навън и откри, че е запръскал ситен дъждец. Това не можеше да попари настроението му. След половин час щеше да си е у дома, седнал в любимия си стол пред камината с чаша вино и вестник, докато жената на сърцето му готви някакъв ужас в кухнята. Е, добре, в такъв случай навярно ще му трябват две чаши вино.
Денят се оказа добър като цяло. Беше открил доста интересни неща за Карлота. Беше срещнал двама души, които я познаваха; видя къде е живяла. А утре щеше да разговаря с единствения човек, който знаеше какво точно се е случило в нощта, когато бе изчезнала.
Глава девета
Четирийсет и осем часа след като бе взела своето изключително важно решение, Ан се приготвяше да отиде до Костън. Лайънъл се цупеше в кабинета си. Тя почука на вратата да му каже, че обядът е готов, а той не отговори. Преди щеше да му занесе храната на поднос, но сега хапна сама, а неговото ядене изстиваше на масата.
Оставаха четири часа до идването на полицаите. Нито за миг не се бе разколебала в решението си да им каже истината, но все пак не искаше да прекара времето в размисли за евентуалния ход на разговора или пък за това какво можеше да се случи с нея после.