Около час по-рано Валънтайн се бе върнал от апартамента на Джексън и беше изчезнал в кабинета си да работи. Луиз седеше и нервно го чакаше да се покаже оттам. Даде си тържествено обещание да проявява към него единствено доброта, да бъде любеща, безкритична и подкрепяща. И щеше да се държи така до момента, в който напусне къщата. И до края на живота си. С Вал никога нямаше да се разделят. Той нямаше да успее да ги раздели.
Пък и всъщност всяко нещо си има край. Луиз се опита да успокои душата си с тази разтуха и половин час ту се утешаваше, ту се измъчваше, като се чудеше как ли щеше да се разпадне накрая отблъскващата връзка.
Вероятно Джекс просто ще се отегчи. Не, бе сигурна: тук не ставаше изобщо въпрос за чувства — нито за привличане, нито за отегчение. Той можеше да е отегчен до смърт, но ако имаше начин да се възползва от връзката, никога нямаше да я прекъсне. Валънтайн май се надяваше на специално място в живота на Джекс, но Луиз бе убедена, че студеното сърце на младежа е недосегаемо. Там имаше само едно специално място и то бе отредено единствено за самия Джекс.
Не си представи и Валънтайн да се отегчи от Джекс. Как да се отегчиш от собствената си мания? Тя или изпепелява сама, или изгаря теб. По същата причина бе невъзможно да допусне Вал да се влюби в някой друг.
Луиз се сети колко щастлив беше брат й, когато живееше с Бруно Макгелън. Месеци наред бе така сломен след смъртта на партньора си, непрестанно си спомняше радостите и удоволствията, които бяха изпитвали заедно, и затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на депресията. Луиз се бе отчаяла дали някога пак ще го види изпълнен с желания, енергия или смелост да започне нова връзка. И тогава, след като месеци се беше борил да изплува на повърхността, да види светлината, бе грабнат от безплодна и безумна страст, която сякаш отново го запращаше в дълбините на нещастието, и това късаше сърцето на Луиз.
Вал ли слизаше? Както си седеше до прозореца, Луиз рязко извърна глава към стълбите. Изведнъж я прониза мисълта, че от седмици прави все едно и също: или постоянно наблюдаваше брат си, или се ослушваше за него.
Слухтеше кога ще се върне, ако беше излязъл, или за звуци, които щяха да й подскажат дали ще излиза, ако си беше у дома. Надаваше ухо, когато той разговаряше по телефона, и се опитваше да познае с кого. Слушаше гласа му, докато си говореха, за да предугади внезапната смяна на настроенията му, преди да са излезли на повърхността и да са се насочили срещу нея. За неин срам дори бе преглеждала писмата на брат си и така бе открила разписка за покупката от „Симсънс“ на Пикадили на кожено яке за осемстотин и петдесет лири.
Сега Луиз за първи път се замисли как би изглеждало поведението й в очите на Вал. Предполагаше, че заслепен от безумната си страст, никога не би забелязал как зорко го следи. Ами ако беше забелязал? Как ли се е почувствал? Следен. Шпиониран. Без възможност за бягство, като затворник в килия с шпионка на вратата. Неспособен да се скрие от окото на надзирателя, който го наблюдава, когато си поиска. Нищо чудно, помисли си Луиз със светкавична, ослепителна интуиция, че настоява да се махна оттук.
А не успяваше да спре да го наблюдава, защото не можеше да спре да се тревожи, за него. Защото би означавало да спре да го обича. А това бе невъзможно. Ще продължа да го правя, дори и от гроба, зарече се безмълвно Луиз.
Раздвижване на улицата привлече погледа й. Синя кола се насочи по алеята към „Олд Ректъри“ и спря пред входа. Позна двамата мъже, излезли от автомобила. Бяха полицаите, които идваха да разговарят с нея и с Вал. Луиз се зачуди какво ли искаха. Забеляза, че не позвъниха в къщата, а тръгнаха направо към апартамента над гаража.
Луиз нагласи подходящо изражение на лицето си, опита няколко реплики за начало на разговор и придаде на гласа си нотка на дружелюбно безразличие. Бе чула Вал да провлачва краката си на долния етаж. А до неотдавна тичаше нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж.
— Здрасти — поздрави Луиз, когато наведената му глава се показа.
— Причакваш ли ме?
Луиз не обърна внимание на заядливата забележка.
— Тъкмо щях да правя чай. Ще пиеш ли?
— По-добре да пийна нещо по-твърдо.
— Добре.
— Добре ли? — Вал безпогрешно долови преднамереното безразличие. — Да не би да чувам някакъв упрек от рода „още няма пет часа, а той…“.
— Не. Ако щеш си налей „Джак Даниелс“ в купата с корнфлейкс, добави и коняк, ако ти харесва, все ми е тая.