— Така е по-добре. Тъкмо бях започнал да се чудя къде се е дянала истинската Луиз.
— И така — тя отиде до барчето, — какво да е?
— Все едно. Само да е силно.
— „Джеймсънс“?
— Чудесен избор. — Чуваше я как трака с кубчетата в кофичката с лед. Виждаше сведеното й лице, леката гънка под брадичката, хлътналите й бузи и бръчките от умора, покрили с тънка паяжина кожата под очите — не ги беше забелязвал преди. Горката Лу. С нищо не бе заслужила всичко това.
— Е, щом ще си играем на благопристойни съседи: как мина денят ви, госпожо Форбс?
— Ами — Луиз пое дълбоко дъх като дете, което ще рецитира стихотворение пред възрастни. — Работих в градината. Обадих се тук-там — започвам сондажи за работа. Следобед ходих в Костън да си направя педикюра.
— Звучи ужасно.
— След това ти дават кафе.
— А на мен трябва преди това да ми дадат обезболяващо.
— А твоят ден как мина?
— Аз не работих в градината, не се обаждах по телефона, а ноктите на краката ми са ужасни.
— Стига, Вал. Все нещо трябва да си правил.
— Прегледах коректурите на „Хлапето, което играеше дама“. Мотах се. След това Джекс се обади към три и отидох у тях.
— Ъхъ — Луиз въздъхна дълбоко. — И как е той?
— Чудесно.
— Значи си прекарал добре.
— Идеално.
— Добре. Всъщност като ходих в Костън…
— Докато не се появиха проклетите полицаи.
— О? И какво искаха?
— Както обикновено. Тормозеха го с безкрайните си въпроси. В тая страна веднъж като се подхлъзнеш, Лу, си свършен. Сетне изобщо няма смисъл да опитваш да играеш по правилата. Преди не вярвах. Мислех, че престъпниците просто хленчат, но си е точно така.
— Колко жалко, че всичко става тъкмо сега — Луиз се давеше в думите си, но успя някак да ги изрече. — Сега, когато е тук, далече от онези хора, които са му навлекли проблемите, можеше да започне наново.
— Точно така! — Валънтайн преполови ирландското уиски в чашата си на една глътка. — Нямам време за Лайънъл, но идеята му да дава убежище на младежи в беда е наистина чудесна.
Младежи? Оня никога не с бил младеж. Лукавството му е старо като света.
— Май и аз ще си сипя едно от твоето. — Луиз нехайно се обърна да си налее. Беше наясно: слабост ще е покаже ли колко е доволна от начина, по който се развиваше разговорът. Още по-голяма грешка щеше да бъде, ако се опита да се възползва от него, и затова смени темата: — Купила съм яребица за довечера.
— Прекрасно. — Вал пресуши чашата и отиде при сестра си. — Можеш да ми освежиш питието.
— Че ти нямаш питие — засмя се Луиз, бе й поолекнало на душата от първото стопяване на ледовете.
— Е, тогава освежи ледчетата ми.
Луиз му напълни чашата, Вал я отнесе до огромното светло канапе и се излегна на него. Вече не изглеждаше толкова уморен. Лицето му бе започнало да се разведрява, опъна крака и сви пръсти. Луиз усети известно съживяване в него. Наистина ли бе възможно с няколко нейни прозрачни лъжи да постигне такова преобразяване? Лъжи, които при нормални обстоятелства веднага би усетил с острия си ум?
Изглежда, беше така. О, защо трябваше да минат сума месеци, за да разбере колко е било трудно за Вал да понася страха й от Джекс и неприязненото й отношение към него. Дори обезумелите от страст имаха моменти на прояснение и брат й сигурно си е мислел, че тя го е лишила от любовта и подкрепата си точно когато най-много е имал нужда от тях. Само да бе проявила разбиране към неадекватното състояние на ума му и да бе слушала със съчувствие, да бе изчакала търпеливо подходящия момент. Между тях никога не е имало притворство и това просто не й беше дошло на ума. Едва сега, когато бе твърде късно.
— Извинявай, Вал, не чух — до слуха й бе стигнал само гласът му, но не и думите.
— Прекъснах те одеве. Беше започнала да разправяш за нещо, когато си била в Костън.
— О, да. Никога няма да познаеш кого…
Тогава иззвъня телефонът. А след обаждането беше невъзможно да се продължи разговорът, нито на тази, нито на друга тема. Потресаващата новина за Ан Лорънс не само затвори устата на Луиз, но и бе толкова ужасна в светлината на онова, което се канеше да разкаже, че за малко да затвори и клапите на сърцето й.
— Добре ли си, Лайънъл?
— Какво?
— Как се чувстваш? Имам предвид, честно?