Всички в залата мълчаха. Някой изключи касетофона. Сержант Трой се бореше да превъзмогне налегналото го силно чувство за безпокойство и плъзна поглед встрани към мрачната фигура под подвижния лампион. Видя профил с оклюмал нос, ясно очертани сини вени на ръцете (защо не ги бе забелязвал никога досега?) и тежко увиснали клепачи.
Разбира се, шефът често изглеждаше съсипан от умора, не беше нещо ново. Сержант Трой нерядко го беше виждал изморен и разочарован. Измамен. Предаден дори. Но не и така пребит. И никога стар.
Барнаби вдигна глава, отначало тежко, все едно беше от камък, после по-бодро. Широките му рамене, отърсили се от напрежението, се изправиха.
— Е — започна той, усмихна се, и сякаш живителна топлина нахлу в него пред очите на всички. — Това се казва изненада.
Атмосферата в залата също се оживи, като на филм след освобождаване на копчето за пауза. Хората се раздвижиха, жестикулираха, говореха. Някой дори се засмя. Всъщност беше Трой. Отчасти от нерви, отчасти от почувствано облекчение.
— Това здраво я вплита в случая, нали, сър? — обади се Одри Бриърли. — Госпожа Лорънс искам да кажа.
В залата се разнесе шепот — явно и останалите бяха на същото мнение. Сега всичко изглеждаше ясно като бял ден. Изчезналото момиче бе живяло в къщата на тази жена, както и главният заподозрян. Поне засега. Убитият беше работил за нея. Всичко се връзваше напълно задоволително.
— Определено — каза Барнаби. — Сега сме наясно, тя е видяла какво се е случило, когато момичето е паднало в реката. Това ни е известно до момента, нали така?
Няколко души изразиха съгласие с половин уста.
— Да не прибързваме с изводите — предупреди главният инспектор. — Навярно просто е станала свидетел.
— Вероятно таен свидетел — допусна инспектор Картър, — иначе някой отдавна да й е затворил устата.
— Но ако случаят не е такъв — продължи Барнаби — и госпожа Лорънс е била единственото замесено лице, тогава Ледърс е изнудвал именно нея.
Предположението преобръщаше с главата надолу всички досегашни теории, ковани в процеса на разследването на убийството, но бе представено с изненадваща невъзмутимост. Всички в стаята, подражавайки на шефа, невъзмутимо закимаха с глави.
— Утре първата ни работа е да проверим банковата й сметка. И ако е теглила наскоро големи суми… — Барнаби сви рамене, не беше необходимо да се доизказва.
Трой харесваше този му начин на разговор ако не за друго, то заради възможността някой да се направи на глупак и да довърши чуждата мисъл за разнообразие.
— Значи теорията ни, че изнудваният е убил Ледърс… — обади се Трой, сви рамене и реши да не довършва изречението.
— Какво? — попита Барнаби.
— Хм — пауза.
— Побързай. Нямаме цял ден на разположение.
— Предполагам — намеси се сержант Бриърли, — Гавин иска да каже, че е много трудно да си представим госпожа Лорънс да души някого с жица.
— Особено трудно, вярно — съгласи се главният инспектор. — Макар и не невъзможно.
— Но тя самата е нападната, сър — обади се полицай Филипс. — Едва ли имаме двама убийци в случая.
Барнаби не отговори. Седеше си и оглеждаше залата. Бяха минали около десет минути от заседанието, а досега никой не бе проявил особено съчувствие към Ан Лорънс. Главният инспектор не беше изненадан. Доколкото знаеше, от присъстващите само двамата с Трой я познаваха лично. Със сигурност никой от екипа не я бе виждал как лежи в безсъзнание, едва поемайки дъх, съвсем сама на прага между живота и смъртта.
— А Джексън къде се вмества в цялата история, шефе? — попита Трой. — Мислите ли, че има пръст в нападението над госпожа Лорънс?
— Не мисля, а знам.
— Но защо?
— Вероятно за да й попречи да разговаря с нас по-късно следобеда.
— Откъде пък е знаел за срещата ви? — попита инспектор Картър. — Нали изобщо не си общуват?
— Може би е подслушал телефонния разговор — има дериватна връзка между къщата и апартамента. Или пък е научил от Лайънъл. Джексън прави каквото си иска с преподобния, като грънчар с глина.
Трой изсумтя с отвращение. „Глина“ не бе най-подходящата дума за Лайънъл. Нещо меко, да. Огъващо се, да. Стъпваш отгоре му и подметката ти се отпечатва. Но не и глина. Отново изсумтя просто за да подчертае пълното си и безусловно презрение.