— Няма значение — отбеляза Барнаби. — Убеден съм, че двете престъпления са свързани като сиамски близнаци. Ако решим единия случай, решаваме и другия.
— При всичкото ми уважение, сър…
— Без да ми падаш на колене, Филипс, моля те. Всеки в екипа открито може да споделя мнението си.
И господ да му е на помощ, казаха си наум хората от екипа, ако шефът не е в настроение.
— Исках само да попитам — продължи Филипс с плах глас — как може да сме сигурни, че имаме сериозно престъпление в случая с Карлота Райън, след като тялото на момичето все още не е намерено?
— Може, защото видяното от Ледърс му е дало достатъчно основания да се опита да изнудва извършителя. И заради това е бил убит.
— О, да, сър — полицай Филипс, по принцип не особено висок, сега още повече се скри в стола си, почти изчезна, — благодаря.
— Винаги на твое разположение — отвърна Барнаби.
— А не може ли просто да е плувала до другия бряг, да е излязла от реката и да е избягала? — попита сержант-следователят Григс.
— Едва ли — възрази инспектор Картър. — Нали си чел досието на Джексън? Мислиш ли, че би могъл да допусне подобно недоглеждане?
— Не и ако е вярна хипотезата за нападението над госпожа Лорънс — обади се сержант Агню. Той се обърна към Барнаби: — Как мислите, че е успял да свърши това, сър?
— Да — намеси се и Одри, — като например как е узнал къде точно ще паркира Ан Лорънс?
— Бил е с нея — каза Барнаби. — Тя обаче не е знаела.
— Точно така — съгласи се Трой. — Нали се сещате, че тя не би се качила с него и в претъпкан автобус на два етажа, да не говорим в кола.
— Оня едва ли би рискувал да се скрие на задната седалка.
— Не, не, използвал е багажника — обясни Барнаби. — Пъхнал се е в последната минута, дръпнал е капака, стиснал е ключалката. И бинго, бил е там, когато тя е излязла.
— За нещастие на госпожа Лорънс наоколо не е имало никой — отбеляза инспектор Картър.
— Това просто щеше да забави опита за покушение — добави главният инспектор. — Щеше да я причака по-късно някъде — на светофар или докато върви в края на тротоара. Блъска я пред минаващия автобус и готово.
— Има и други възможности — добави Трой. — Осъждан е за употреба на хладно оръжие.
— Чудесно — измърмори Одри Бриърли.
— И всичко само защото е знаела какво точно се е случило през нощта, когато изчезва Карлота?
— Сигурен съм, така е — настоя Барнаби.
— Трябва да е съвсем отчаян.
— Да — съгласи се Барнаби. — Затова е двойно по-опасен.
— Този път сигурно ще се появи свидетел, сър. Посред бял ден? Все някой трябва да го е видял.
— Може би — отвърна Барнаби. — Но аз си мисля, че ще го заковат криминалистите.
— Те работят върху „Хамбър“-а — добави сержант Трой. — Разполагат и с дрехите му. Макар че той ги беше изпрал вече, като ги взехме.
— И това ако не е уличителен факт — обади се полицай Пеги Марлин — ниска, набита жена към четирийсетте, с няколко синове. — Не съм срещала тип на неговата възраст да се пере въобще, да не говорим веднага след като се преоблече. Обикновено се въргалят по пода поне още три седмици.
— Може да имаме повече късмет с обувките — изтъкна Барнаби. — Взели сме всичките обувки от апартамента му, плюс гуменките, които носеше.
— Ще му настинат краката — засмя се полицай Марлин.
— Няма да му се размине само с това, като свърша с него.
— Има мазно петно в паркинга, през което са минали токчетата на госпожа Лорънс, докато е била влачена — обясни сержант Трой. — Една точица върху някоя от обувките му и ни е вързан в кърпа.
— Вие видяхте ли някакви следи, сър? — попита сержант Бриърли.
Барнаби се поколеба.
— Не и с невъоръжено око. Разбира се, това не значи, че и в лабораторията няма да видят.
Всички се умълчаха. Главният инспектор се огледа и долови първоначалният ентусиазъм да затихва. Хората му си мислеха, че ако Джексън е стъпил в маслото, нямаше как да не личи. Барнаби разбра, че думите бяха обезкуражили екипа му. Е, какво да направи? Как да им предложи нещо, с което не разполагаше?
— И без съмнение хитрият изрод си е осигурил алиби — не се въздържа Григс.
— През цялото време бил плевил градината зад „Олд Ректъри“.
— Някой видял ли го е? — попита инспектор Картър.
— За щастие не. — Последваха тихи възгласи на облекчение. Барнаби обясни как половин час бяха наливали Лайънъл с черно кафе, докато накрая успяха да измъкнат нужната им информация.