5 Разбира се, няма как да разбера веднага доколко е запознат горкият ми среден читател с китайската и японската поезия. Ако приемем обаче, че дори един кратък разговор за нея може да хвърли значителна светлина върху природата на брат ми, мисля, че не е нужно да мълча, да се въздържам. Убеден съм, че в най-добрия си вид китайските и японските класически стихове са разбираеми послания, които до немай-къде радват, просветляват и извисяват поканения подслушвач. Те може да бъдат и често пъти са музика за ухото, но най-важното е, че силата на китайския или японския поет е в умението му да различи хубавата слива, хубавия рак, хубавото ухапване от комар; липсва ли му това умение, то колкото и необикновена и очарователна да е неговата семантика, колкото и примамливо да звучат, когато ги подръпнеш, неговите интелектуални струни, никой в Загадъчния Изток не го брои за поет. Съзнавам, че моето неспирно вътрешно опиянение, което неведнъж нарекох щастие, застрашава да превърне цялото това съчинение в монолог на глупак. Струва ми се обаче, че дори аз нямам дързостта да определя какво точно превръща китайската и японската поезия в такова чудо, такава радост. И все пак (познахте ли?) нещо се върти в главата ми. Навярно то не е точно това, което търся, но не мога да го изхвърля току-тъй.) Веднъж, преди милион години, когато Сиймор беше на осем, а аз на шест, родителите ни поканиха на гости близо шейсет души в нашия три и половина стаен апартамент в стария хотел „Аламак“ в Ню Йорк. Те официално се оттегляха от вариететния театър, тъй че това беше колкото трогателна, толкова и празнична гощавка. Ние си бяхме легнали, но към единайсет ни разрешиха да станем и да надзърнем. Но не само надзърнахме. По настояване на гостите и без никакви възражения от наша страна танцувахме и пяхме, първо поотделно, после заедно, както често правят децата на артисти. Но повечето време просто стояхме и гледахме. Към два след полунощ, когато гостите започнаха да се сбогуват, Сиймор помоли Беси — майка ни, да му позволи да донесе палтата, окачени, метнати и разхвърляни из целия малък апартамент, дори под кревата на спящото ни сестриче. Ние със Сиймор познавахме отблизо около дузина от гостите, други десетина знаехме само по физиономия или по име, а останалите изобщо не познавахме. Трябва да напомня, че бяхме си легнали, когато те запристигаха. Но Сиймор беше наблюдавал гостите вече три часа, беше им се усмихвал, може би дори ги беше заобичал и сега, без да задава каквито и да било въпроси, донесе безпогрешно на всеки гост палтото му, а на мъжете и шапките. (Дамските шапки малко го затрудниха.) Е, не искам да кажа, че такова постижение е типично за китайския или японския поет, а още по-малко — да внуша, че само то го прави голям. Но твърдя, че ако китайският или японският стихотворец не знае кое палто чие е, много малка е вероятността неговата поезия да даде богати плодове. А осем години са според мен почти извън възрастовата граница, в която се усвоява това умение.
вернуться
Тъй като това е нещо като документ, трябва да отбележа скромно, че той четеше китайска и японска поезия предимно в оригинал. — Б. а.