— Това ли правиш сега ти, дон Хуан, — отваряш ми очите, така ли?
— Именно. Опитвам се да те накарам да проумееш, че можеш да овладееш тази мощ. Самият аз съм минал по съ щия път. И ми беше толкова трудно да го разбера, колкото и на теб сега.
— А след като веднъж я овладеем, какво точно правим с нея, дон Хуан?
— Нищо, когато вече я обладеем, тя от само себе си ще задейства енергийните полета, които съществуват, но са били недостъпни за нас. И това именно, както вече казах, е магьосничеството. Тогава ние започваме да виждаме — кое то ще рече, да възприемаме и други неща, но не въображаеми, а съвсем реални и конкретни. И тогава започваме да знаем, без да ни е необходимо да използваме думи за това. А онова, което всеки един от нас върши с изостреното възп риятие, с това безмълвно познание, зависи от собствения му темперамент.
При друг случай той ми даде съвсем различно обяснение. Обсъждахме несвързан с това въпрос, когато той внезапно смени темата и започна да ми разказва някаква шега. Засмя се и леко ме потупа по гърба, като човек, който се опасява да не ме подразни. Изкиска се на нервното ми потръпване.
— Изглеждаш ми наплашен — подхвърли закачливо и с все сила ме шляпна по гърба.
Ушите ми бръмнаха. За миг дъхът ми секна. Имах чувството, че нещо ме преряза направо през дробовете. При всяко вдишване ме пронизваше остра болка. Задавих се няколко пъти, но накрая носните ми кухини се отвориха и с облекчение поех освежителна глътка въздух. Усетих такова облекчение, че дори не му се разсърдих за удара, който бе колкото силен, толкова и внезапен.
Тогава дон Хуан започна едно наистина удивително обяснение. Ясно и сбито той ми даде друго, много по-точно определение за магьосничеството.
Бях навлязъл в изумително състояние на съзнанието. То се проясни до такава степен, че с лекота успявах да схвана и възприема всичко, което ми говореше дон Хуан. Той каза, че във вселената съществува безкрайна и неподдабаща се на описание сила, която магьосниците наричат намерение, и че абсолютно всичко, което съществува в целия необхбатен космос, е прикрепено към намерението с една свързваща брънка. Магьосниците, или воините, както той ги наричаше, били заети с обмислянето, проумяването и използването на тази свързваща брънка. Те били особено погълнати с очистването й от сковаващото действие на обичайните задължения в ежедневието. На това ниво магьосничеството можело да бъде определено като процедура по пречистването на тази свързваща ни с намерението брънка. Дон Хуан специално подчерта, че тази „очистителна операция“ е изключително трудна за разбиране, за усвоябане и съответно за прилагане. Затова магьосниците разделят своето напътствие на две категории. Едната е указание за ежед-невното състояние на съзнанието, при което очистителният процес е представен в завоалиран вид. Другата е указание за състоянието на повишено съзнание, в което се намирах и аз, и в което магьосниците черпят познание направо от намерението без объркващата намеса на изричаното слово.
Дон Хуан обясни, че използвайки повишеното съзнание в течение на хилядите години, магьосниците успели да прозрат някои особености на намерението, и че са предавали тези самородни късове пряко познание от поколение на поколение, та чак до наши дни. Той каза, че задачата на магьосничеството е да вземе това на пръв поглед непонятно познание и да го превърне в разбираемо, според стандартите на ежедневното съзнание.
След това дон Хуан изложи ролята на водача в живота на магьосниците. Той каза, че такъв водач се нарича нагуал и че нагуалът е мъж или жена със свръхестествена енергия, учител, излъчващ трезвост, издръжливост, стабилност. Някои ясновидци виждат подобни хора като лъчиста сфера от четири части, сякаш четири отделни светещи кълба са събрани в едно. Благодарение на свърхестествената си енергия нагуалите изпълняват задачата на посредници. Енергията, която притежават, им позволява да черпят покой, хармония, веселие, смях и познание направо от източника, от намерението, и да ги предават на обкръжението си. От нагуалите зависи да осигурят онова, което магьосниците наричат „минималния шанс“: осъзнаването на връзката между отделния човек и намерението.