Реших, че най-накрая съм разбрал какво има предвид, но не можех да обясня какво точно съм разбрал нито на себе си, нито на дон Хуан. Когато се опитах да изразя с думи мислите си, открих, че бръщолевя глупости.
Изглежда, дон Хуан схвана това, защото ми предложи да се отпусна и само да слушам. Започна следващата история, която бе за въвеждането на чирака в царството на духа — процес, наричан от магьосниците КЛОПКИТЕ НА ДУХА, или „изчистване на звеното“, свързващо ни с намерението.
— Вече ти разказах историята за това как нагуалът Хулиан ме прибра в своята къща, след като ме бяха простреляли, и как се гршки за раната ми, докато се възстановя — продължи дон Хуан. — Но не съм ти разказвал какво направи, за да изчисти връзката ми, и как ме научи да се прикривам.
Първото нещо, което нагуалът прави със свой евентуален чирак, е да го изхитри. По този начин той разтърсва звеното, което го свързва с духа. Има два начина да се направи това. Единият е чрез използването на полуестествени канали, които аз използвам с теб, а другият е посредством прийомите на чистото магьосничество, които моят благодетел прилагаше върху мен.
Дон Хуан отново ми разказа историята за това как неговият благодетел убедил хората, които се струпали тогава на пътя, че раненият човек бил неговият собствен син. След това платил на неколцина мъже да пренесат дон Хуан, който от шока и загубата на кръв бил изпаднал в безсъзнание, в неговата къща. Именно там няколко дни по-късно дон Хуан отворил очи и открил добродушен старец и дебелата му съпруга да полагат неимоверни грижи за раната му.
Старецът казал, че името му е Белисарио, а жена му е прочута лечителка, и че двамата са изцерили раната му. Дон Хуан му отвърнал, че няма никакви пари, а Белисарио го успокоил, че все ще измислят нещо, но първо трябва да се възстанови. Дон Хуан недоумявал какво става, но това не му се случвало за първи път. Той бил просто един як, безразсъден, двайсетгодишен индианец, без капка акъл в главата си, без образование, а на всичкото отгоре и с ужасен нрав. Нямал си и представа от благодарност. Считал, че е много мило от страна на стареца и жена му, задето се хванали да лекуват раната му, но твърдо възнамерявал да избяга, щом се почувства по-добре.
Когато позаякнал и вече се канел да изчезне, старият Белисарио го отвел в една стая и с треперлив шепот му разкрил, че къщата, в която се намират, принадлежи на един ужасен човек, който държи него и жена му като свои затворници. Помолил дон Хуан да им помогне да върнат свободата си, като избягат от техния тъмничар и мъчител. Преди още дон Хуан да успее да отговори, в стаята нахълтал страховит тип с лице като на риба — цялото покрито с люспи, сякаш излязъл направо от приказка на ужасите. Изглежда, ги бил подслушвал зад вратата. Имал сиво-зеленикав цвят, едно-единствено изцъклено око по средата на челото и бил толкова грамаден, че изпълвал цялата рамка на вратата. Чудовището се надвесило над дон Хуан, съскайки като гигантска змия, готово всеки миг да го разкъса на парчета, и така го изплашил, че той припаднал на място.
— Наистина майсторски разтърси свързващото ме с духа звено — засмя се дон Хуан. — Разбира се, моят благодетел ме бе прехвърлил в състояние на повишено съзнание още преди появяването на чудовището, така че това, което аз действително видях като човек чудовище, всъщност беше онова, което магьосниците наричат „неорганично същество“ — аморфно енергийно поле.
Дон Хуан знаел за безброй случаи, в които сатанинството на неговия благодетел било създало „забавни“ изпитания за всичките му чираци, а най-вече за самия дон Хуан, чиято сериозност и вдървеност го превръщали в идеален обект за поучителните шеги. Той добави, че тези шегички забавлявали безкрайно много благоделя му.
— Ако си мислиш, че ти се надсмивам — което и правя, трябва да знаеш, че това е нищо в сравнение с начина, по който той се надсмиваше над мен — продължи дон Хуан. — Моят сатанински благодетел умееше да прикрива смеха си зад сълзи. Ти просто не можеш да си представиш що сълзи изля, откакто започнах да чиракувам при него.