Дон Хуан продължи да разказва как след шока от виждането на човека чудовище животът му коренно се променил. Неговият благодетел се погрижил за това. Дон Хуан обясни, че след като нагуалът въведе ученика или чирака си в хитрината, то той трябва с цената на всичко, дори с борба, да осигури неговото съгласие. Това съгласие можело да бъде от два вида: или ученикът е толкова дисциплиниран и благоразположен, че е необходимо единствено собственото му решение, за да се присъедини към нагуала (какъвто бил случаят с младата Талия), или е толкова недисщтлиниран, че нагуалът трябва да изразходва много време и усилия, за да го убеди да даде съгласието си.
Тъй като дон Хуан бил див млад селянин без капка ум в главата си, в неговия случай процесът на убеждаване взел странни обрати.
Скоро след първото разтърсване благодетелят му го „почерпил“ с второ, показвайки на дон Хуан способността си да се преобразява. Един ден се появил пред него като съвсем млад мъж. Дон Хуан не можел да отдаде тази промяна на нищо друго освен на някакво съвършено актъорско изкуство.
— Как е постигал тези изменения? — запитах аз.
— Той беше едновременно и магьосник, и артист — отговори дон Хуан. — Магьосничеството му се състоеше в това, че умееше да се преобразява, премествайки събирателната си тонка в позиция, която му предоставяше всяка желана от него лична промяна. А неговото изкуство се състоеше в съвършенството на превъплъщенията му.
— Не ми стана много ясно — подхвърлих аз.
Дон Хуан каза, че възприятието е движещата сила за всичко, което човек е или не е, и че то се определя от положението на нашата събирателна точка. Следователно, щом тази точка смени позицията си, съответно се променя и възприятието на дадения човек за света. Магьосник, който знае къде точно да премести своята събирателна точка, е в състояние да се превърне в каквото пожелае.
— Вещината, с която нагуалът Хулиан придвижваше собствената си събирателна точка, бе така невероятна, че той можеше да постига съвършени превъплъщения — продължи по-нататък дон Хуан. — когато един чародей се превърне в гарван например, това несъмнено е голямо постижение. Но то предизвиква голяма и прекалено рязка промяна в положението на събирателната точка. От друга страна, за придвижването й в позицията на дебел човек или старец е необходимо съвсем леко преместване, но пък се изисква огромна прецизност и проницателно познаване на човешка та природа.
— Предпочитам да не мисля или говоря за тези неща като за факти — казах аз.
Дон Хуан се разсмя, като че ли бях казал най-смешното нещо на света.
— Всъщност нужни ли бяха тези превъплъщения на твоя благодетел? — попитах. — Или той просто се е забавлявал с тях?
— Не ставай глупав! Воинът не прави нищо просто ей така, за забавление — отвърна дон Хуан. — Неговите превъплъщения бяха стратегически. Те бяха продиктувани от нуждата, като например преобразяването му от старец в младеж. Вярно, не липсваха и забавни последици, но това е друга работа.
Припомних му, че преди време бях питал как неговият благодетел се е научил на тези превъплъщения. Тогава той ми бе отговорил, че благодетелят му също е имал учител, но не ми каза кой.
— Научил го е онзи загадъчен магьосник, който е нашият повереник — отвърна накратко дон Хуан.
— Кой е този загадъчен магьосник? — запитах аз.
— Предизвикателят на смъртта — отговори той и ме погледна в очакване.
За всички магьосници от групата на дон Хуан предизвикателят на смъртта беше една доста живописна фигура. Според тях Предизвикателят на смъртта бе магьосник, идващ от прастари времена. Той успявал да оцелее, като направлявал събирателната си точка така, че тя да се движи по определени канали до определени места вътре в неговото тотално енергийно поле. Додобни ходове поддържали неговото съзнание и жизнена сила, за да съществува до ден-днешен.
Дон Хуан ми бе разказвал за споразумението, което били достигнали ясновидците от неговата линия, от една страна, и предизвикателят на смъртта, от друга, още преди векове. Той им правел подаръци, като в замяна получавал жизнена енергия. Поради това споразумение те го считали за свой повереник и го наричали „наемателят“. Дон Хуан ми бе обяснил, че магьосниците от древността били специалисти в задвижването на събирателната точка. При тези си занимания те разкрили удивителни неща относно възприятието, но същевременно открили колко е лесно да изгубиш чувство за мярка. За дон Хуан положението на предизвикателя на смъртта представлявало класически пример за това.
Дон Хуан използваше всеки възможен случай, за да повтори, че ако събирателната точка бъде тласната от чо-век, който не само я е видял, но е имал и достатъчно енергия, за да я задбижи, то тя се плъзвала вътре в сияйното кълбо до всяко място, към което я е насочил тласкачът. Блясъкът й стигал, за да възпламени всички нишковидни енергийни полета, до които се докосне. Получаващото се в резултат на това възприятие за света било толкова завършено, колкото и възприятието ни за ежедневния свят, но не било същото; следователно трезвостта била от решаващо значение при работата със събирателната точка.