Продължавашш своя разказ, дон Хуан каза, че бързо привикнал да мисли, че старецът, който бил спасил живота му, в действителност бил млад мъж, преобразен като възрастен. Но ето че един ден младежът отново се превърнал в стария Белисарио, когото дон Хуан бил срещнал първоначално. Той и жената, за която дон Хуан мислел, че е негова съпруга, стегнали багажа си, а двама усмихващи се мъже с впряг мулета се появили незнайно откъде…
Дон Хуан се смееше, явно наслаждавайки се на своя разказ. Той каза, че докато мулетарите се суетели около впряга, Белисарио го дръпнал настрана и му рекъл, че той и жена му са отново преобразени. Той пак бил един старец, а неговата иначе красива жена — дебела, сприхава индианка.
— Тогава аз бях млад и глупав и само видимото значеше нещо за мен — продължи дон Хуан. — Само преди два-три дни бях свидетел на невероятното му превъплъщение от хилав старец някъде към осемдесетте в наперен двайсетгодишен младеж и бях повярвал, че „старостта“ е била просто една дегизировка, жена му също бе променена от кисела дебела индианка в красива и стройна девойка. Разбира се, тя не се беше преобразила по начина, по който това бе сторил моят благодетел. Той просто си беше сменил жената. Естествено, аз не можех да проумея всичко това по онова време, но мъдростта винаги идва болезнено и капка по капка.
Старецът уверил дон Хуан, че раната му е вече излекувана, макар че той все още се чувствал отпаднал. След това прегърнал дон Хуан и с искрено нажален глас му прошепнал: „Чудовището така много те е харесало, че пуска мен и жена ми от затвора, а взема теб за свой единствен прислужник.“
— Щях да му се изсмея — продължи дон Хуан, — ако в онзи момент от покоите на чудовището не бяха долетели гърлено животинско ръмжене и някакъв вледеняващ грохот.
Очите на дон Хуан искряха с тиха вътрешна наслада. Искаше ми се да остана сериозен, но не можех да спра напиращия ме отвътре смях.
Долавяйки дон Хуановия страх, Белисарио му се извинил за обрата на събитията: освобождавали него и жена му, а пленявали дон Хуан. Цъкал от възмущение и гневно проклинал чудовището. С насълзени очи обяснил на слисания дон Хуан какви изпитания го очакват в стопантството на чудовището. А когато дон Хуан възроптал, той му поверил шепнешком, че бягството е немислимо, тъй като познанията на чудовището в областта на магията са ненадминати. Дон Хуан помолил Белисарио за съвет как да се държи, но вместо това старецът му обяснил, че плановете за действие са подходящи само ако човек си има работа с обикновено същество. Когато насреща си имаме нормален човек, можем да кроим планове и в зависимост от нашата ловкост, познание и късмет да успеем повече или по-малко. Но пред лицето на неизвестното, особено в положението на дон Хуан, единствената надежда за спасение са примирението и проумяването.
Белисарио доверил на дон Хуан, че за да се подсигури срещу чудовището, отива в щата Дуранго да се учи на магьосничество. Попитал го дали и той не желае да се захване с магьосничеството, но дон Хуан, ужасен от самата мисъл за това, му отвърнал, че предпочита да стои по-далеч от магиите.
Дон Хуан прихна да се смее, като си спомни как, пощръклял от страх и напрежение, отхвърлил искрената покана да учи магьосничество с думите: „Аз съм индианец. Роден съм да мразя магиите и да се боя от тях.“
Белисарио се спогледнал с жена си и тялото му се затресло в безмълвен плач — чувствал се наранен от неговия отказ. Жена му го прихванала и се опитала да го успокои. Вече се отдалечавали, когато Белисарио се върнал и дал на дон Хуан още един съвет. Казал му, че чудовището мрази жените и дон Хуан трябва на всяка цена да търси мъж за свой заместник с надеждата, че чудовището ще го хареса и ще го наеме на негово място. Но същевременно дон Хуан не трябвало да храни твърде големи надежди, тъй като щели да минат години, преди да му разрешат да излезе на двора, а да не говорим за извън къщата. Чудовището обичало робите да са му верни или поне покорни.
Дон Хуан не издържал, проснал се на земята, заплакал и казал на Белисарио, че няма да се остави да го заробват. Винаги можел да се самоубие. Развълнуван, старецът му признал, че навремето и в неговата глава се въртяла същата безумна мисъл, но, уви, чудовището умеело да чете чужди мисли и успешно предотвратявало всеки негов опит. Белисарио предложил още веднъж на дон Хуан да го вземе със себе си в Дуранго да се учат заедно на магьосничество. Това било единственото възможно разрешение. Дон Хуан му отвърнал, че е все едно да скочиш от тигана в огъня.