Дон Хуан си нямал и представа за какво му говори Белисарио. И вместо да се опита да разбере, той го помолил за някакви мъжки дрехи. Белисарио бил много отзивчив. Дал на дон Хуан стари дрехи, в случай че пак му потрябват, след което започнал настойчиво да го увещава да отидат заедно в Дуранго, за да се учат на магьосничество. Това бил единственият начин дон Хуан да се освободи от чудовището. Той обаче отказал, след което пак му благодарил за всичко. И така Белисарио се сбогубал с него, като неколкократно и то не леко го потупал по гърба.
Дон Хуан се преоблякъл и попитал Белисарио накъде да върви. Той му казал да държи посока на север, за да стигне следващия град. Подметнал, че може би пътищата им отново ще се пресекат, тъй като и на двамата целта им е една — по-далеч от чудовището.
Най-после свободен, дон Хуан побързал да тръгне. Изминал четири-пет мили, и едва тогава попаднал на следи от хора. Знаел, че градът трябва да е някъде наблизо, и дори се замислил как ще си намери работа, преди да реши къде да отиде. Седнал за малко на земята да си почине, премисляйки трудностите, с които глухото, откъснато от шумния свят градче неминуемо щяло да го посрещне, когато с крайчеца на окото си зърнал някакво раздвижване в храсталака край пътеката. Имал чувството, че някой го наблюдава. Така силно се изплашил, че рипнал на крака и хукнал да бяга по посока на градчето. Чудовището скочило след него. За малко да го докопа за врата, но не успяло на сантиметър! Дон Хуан се разпищял неистово, но навреме съобразил, обърнал се и хукнал обратно в посоката, от която бил дошъл. Чудовището го следвало по петите, като изпотрошило всички храсти по пътя си.
Дон Хуан каза, че това бил най-ужасяващият звук, който някога е чувал. Най-после зърнал мулетата в далечината и изревал за помощ.
Белисарио го разпознал и ужасен се спуснал към него с бика: „Тичай като жена, глупаво!“, след което му хвърлил вързопа с женските дрехи.
Дон Хуан си призна, че мигом се подчинил на тази заповед и затичал досущ като жена. Чудовището спряло да го преследва. Белисарио му казал бързо да се преоблече, докато задържал чудовището настрана.
Дон Хуан се присъединил към жената на Белисарио и подхилващите се мулетари, без да ги погледне в очите. Те свърнали назад и поели по други следи. Дни наред никой не проговорил; през това време Белисарио му дабал ежедневни уроци по женско поведение. Казал на дон Хуан, че индианките са практични жени и с лекота напипват същността на нещата, но също така са много плахи и когато нещо ги заплашва, проявяват физически признаци на страх като неспокоен поглед, изопнати устни и разширени ноздри. Всичко това се придружава от магарешки инат и нервен смях.
Белисарио карал дон Хуан да практикува умението си в областта на женското поведение във всеки град, през който минавали. А дон Хуан искрено вярвал, че той го обучава за актьор. Но Белисарио твърдял, че го обучаба в изкуството на прикриването. Прикриването било изкуство, приложимо за всички случаи, като съществували четири стъпки за овладяването му: безжалост, лукавство, търпеливост и благост.
Почувствах нужда да го прекъсна още веднъж.
— Но прикриването не се ли учи в състояние на повишено съзнание? — попитах аз.
— Разбира се — отговори той, като се ухили. — Но ти трябва да разбереш, че за някои хора носенето на женски дрехи е вратата към повишеното съзнание. Всъщност подобни средства са по-ефективни, отколкото преместването на събирателната точка, но пък са много по-трудни за организиране.
Дон Хуан каза, че благодетелят му го обучавал всеки ден на четирите състояния на прикриване, като особено държал на това дон Хуан да разбере, че безжалостността не трябва да бъде грубиянщина, лукавството — жестокост, търпението — безгрижие, а благостта — глупащина. Тези четири стъпки, тези четири настроения трябвало да бъдат практикувани и усъвършенствани до онази степен на изтънченост, когато стават незабележими за околните. Според него жените били родени прикривачи и затова твърдеше, че единствено предрешен в женски дрехи мъжът може наистина да изучи изкуството на прикриването.
— Ходехме с него на всеки пазар във всеки град, през кой то минавахме, и там аз тръгвах да се пазаря с когото ми падне — продължи дон Хуан. — Моят благодетел имаше навика да стои някъде встрани и да ме наблюдава. „Бъди безсърдечен, но обаятелен — повтаряше ми той. — Бъди лукав, но приятен. Търпелив, но активен. Благ, но фатален. Само жените могат да го правят. Опита ли се мъж, веднага си личи, че се превзема.“