И като че ли за да провери дали дон Хуан е постоянно нащрек, човекът чудовище се появявал отвреме навреме. Докато пътували, дон Хуан често попадал на неговите следи. А понякога и го виждал, най-често, след като Белисарио му намачквал яко гърба — уж, за да премахне острата нервна болка в основата на врата му. Дон Хуан се засмя и рече, че тогава дори и не подозирал, че по този начин бил вкарван в състояние на повишено съзнание.
— Цял месец мина, докато стигнем до град Дуранго — каза дон Хуан. — През този месец имах възможността за кратко време да изпробвам четирите състояния, четирите настроения на прикриването. Наистина това не ме промени кой знае колко, но затова пък ми даде възможност поне малко да разбера какво е това да си жена.
ЧЕТИРИТЕ НАСТРОЕНИЯ НА ПРИКРИВАНЕТО
Дон Хуан ми каза да седна там, при онази стара наблюдателница, и като използвам тласъка на земята да раздвижа събирателната си точка, за да си припомня други състояния на повишено съзнание, в които той ме бил учил да се прикривам.
— През последните няколко дни споменавах много пъти четирите настроения на прикриването — подзе отнобо той. — Споменавах безжалостността, лукавството, тър-пеливостта и благостта с надеждата, че може да си спомниш какво съм те учил за тях. Щеше да бъде прекрасно, ако можеше да използваш тези четири настроения като своеобразни пътеводители, киито да те въведат в състояние на едно всеобхватно тотално припомняне.
Като че за един безкрайно дълъг миг той замълча. После каза нещо, което не би трябвало да ме изненадва, но ме изненада. Каза, че ме е учил на четирите настроения на прикриването в Северно Мексико с помощта на Висенте Медрано и Силвио Мануел. Не доуточни, а остави словата да се запечатат в съзнанието ми. Опитах се да си пропомня, но накрая се предадох и ми се прииска да извивам, че не мога да помня нещо, което никога не се е случвало.
Докато се мъчех да заглуша собствения си протест, в главата ми започнаха да преминават тревожени мисли. Знаех, че дон Хуан не го беше казал само за да ме подразни. Както винаги, когато исках да си спомня състоянието на повишено съзнание, ме завладяваше мисълта, че в действителност между отделните случаи, които бях изживял под негово ръководство, няма пряка връзка. Тези случаи не бяха взаимно свързани така, както са навързани една за друга случките от моето обичайно ежедневие. Беше съвсем вероятно той да е прав, в света на дон Хуан аз не момеех да съм сигурен в каквото и да е.
Опитах се да изкажа съмненията си, но той не искаше и да чуе, само ме подканяше да си припомня. Междувременно вече съвсем се бе стъмнило. Беше излязъл вятър, но не усещах студ. Дон Хуан ми бе дал един плосък камък, за да го сложа върху гърдите си. Усещането ми за всичко наоколо бе крайно изострено. Почувствах едно внезапно подръпване, което не беше нито външно, нито вътрешно, а по-скоро усещане за продължително придърпване о някаква неизвестна част от мен самия Изведнъж започнах да си спомням с пределна яснота една среща, която бях имал преди години. Спомнях си случките и хората така живо, че чак се уплаших. Побиха ме ледени тръпки.
Разказах всичко това на дон Хуан, който с нищо не показа да се е впечатлил или развълнувал. Само ми каза да не се поддавам на духовен или физически страх.
Моето припомняне беше така отчетливо, сякаш наново преживявах старата случка. Дон Хуан мълчеше. Дори не поглеждаше към мен. Бях се вцепенил. Усещането за вцепенение постепенно отмина.
Повторих въпроса, който винаги задавах на дон Хуан, когато ми се случваше да си спомня нещо, което не съществуваше в последователността от спомени в съзнанието ми.
— Но как е възможно? — попитах дон Хуан. — как съм могъл да забравя всичко това?
И както винаги при подобни случаи той отново потвърди същите неща.
— Този вид запомняне или забравяне няма нищо общо с обикновената памет — увери ме той. — Свързан е с движението на събирателната точка.
И въпреки че съм притежавал цялостното познание за това какво е намерението, аз все още не съм го владеел. Познаването на намерението означавало, че човек по всяко време може да обясни това познание или да го приложи. Нагуалът чрез силата на позицията си бил длъжен да ръководи своето познание именно по този начин.
— Какво си припомни? — запита ме той.
— Онзи първи път, когато ми разказа за четирите настроения на прикриването — отвърнах аз.
Някои процеси, неподлежащи на обяснение чрез изрази от моето обичайно съзнание за света, бяха отприщили спомен, който само допреди минута не съществуваше. И аз си припомних цяла поредица от случки, които бяха станали преди много години.