— Почакай, почакай — замолих се аз. — Нищо ми няма. Просто това, че трябва да ми искаш позволение, ми се стори забавно.
— Твоето разрешение ми е необходимо — каза дон Хуан, — защото ти си единственият, който може да разреши думите, затворени вътре в теб, да бъдат извадени на бял свят. Изглежда съм сбъркал, допускайки, че ти разбираш повече, отколкото е в действителност. Думите са страхотно могъщи и важни и са магическата собственост на онзи, който ги владее. Магьосниците си знаят, че колкото по-навътре се движи събирателната точка, толкова по-голямо е усещането на човек, че притежава познание, а му липсват думи да го изкаже. Понякога събирателната точка на обикнове ните хора може да се задвижи без видима причина и без изоб що да го осъзнават, с изключение единстбено на това, че им се „връзва“ езикът, объркват се и стават несигурни.
Висенте го прекъсна и предложи да съм останел с тях още малко. Дон Хуан прие и се обърна с лице към мен.
— Първият принцип на прикриването е, че воинът прикрива себе си — каза той. — Той прикрива себе си безжалосно, лукаво, търпеливо и благосърдечно.
Идваше ми да се разсмея, но той не ми даде време за това. Много сбито и кратко определи прикриването като изкуство за използване на поведението по необикновени начини за специфични цели. Той каза, че нормалното човешко държане в ежедневието е една рутина. Всяко държане, което е извън рутината, предизвиквало необичаен ефект върху цялото ни същество. Именно този необичаен ефект бил онова, което магьосниците търсели, защото той бил кумулативен.
Поясни, че магьосниците ясновидци от древността чрез виждане първи забелязали, че необичайното държане предизвиква вибрация в събирателната точка на човека. Скоро след това открили, че ако непривичното държане се практкува систематично и бъде мъдро насочвано, то в райна сметка кара събирателната точка да се движи.
— Истинското предизвикателство за онези магьосници ясновидци — продължи дон Хуан — било откриването на системата на поведение, която да не бъде нито ограничена и затворена, нито пък излишно усложнена, но която да съчетава в себе си нравствеността и чувството за красота, отличаващи магьосниците ясновидци от обикновените ма гьосници.
Той спря да говори и тримата заедно се вгледаха в мен, като че ли търсеха признаци на умора в очите и по лицето ми.
— Всеки, който успее да премести своята събирателна точка на нова позиция, е магьосник — продължи дон Хуан. — И от тази нова позиция той може да прави всякакви добрини или злини на околните. Следователно да си магьосник е като това да си обущар или, да речем — хлебар. Целта на ма гьосниците ясновидци е да отидат отвъд това ниво. А за да го сторят, те се нуждаят от нравственост и красота.
Дон Хуан каза, че за магьосниците ясновидци прикиването е основата, а върху нея е изградено всичко друго, което те бършат.
— Някои магьосници не са съгласни с термина прикриване — продължи той, — но названието се е наложило, защото предполага потайно поведение. Наричат го още „изкуство на притаяването“, но този термин е също толкова неудачен. Ние самите поради невойнствения си темперамент го наричаме „изкуство на контролирано безумие“. Ти можеш да го наричаш както пожелаеш. Ние обаче ще продължим да го назоваваме с термина „прикриване“, защото е така леко да се каже „прикривч“, а, както благодетелят ми казваше навремето, „Така мъчително е да се изрече «творец на контролирано безумие».“
При споменаването на благодетеля им те се разкикотиха като деца.
Разбирах дон Хуан прекрасно. Нямах никакви въпроси или съмнения, но имах усещането, че трябва да се вкопчвм във всяка дума, която той произнася, за да вникна в това, което казва. Иначе мислите ми щяха да го изпреварват.
Забелязах, че очите ми са вторачени в движенията на неговите устни, а ушите ми напрегнато се мъчат да уловят всеки звук от думите му. Но щом осъзнах това, вече не можех да го следя, концентрацията ми се наруши. Дон Хуак продължаше да говори, ала аз вече не го слушах. Чудех се какво ли би било да се живее непрекъснато в състояние на повишено съзнание. Питах се каква ли би била цената, за да оцелееш? Дали човек може да оценява по-правилно ситуациите? Дали ще реагира по-бързо от обикновения човек, или пък ще е по-интелигентен?