Вече се чувствах ужасно уморен и несъмнено като резултат от това моето католическо възпитание си каза тежката дума в този момент. За миг повярвах, че намерението е Господ.
Това и казах на дон Хуан, висенте и Силбио Мануел. Те се разсмяха. С чувство на висок професионализъм висенте каза, че това е изключено, защото намерението е сила, която не подлежи на описание, а още по-малко на представяне.
— Не бъди самонадеян — каза ми дон Хуан строго. — Не се опитвай да размишляваш на основата на първи и засега единствен опит. Изчакай, докато започнеш да управляваш своето познание, пък тогава решавай кое какво е.
Припомнянето на четирите състояния на прикриването ме изтощи. Свръхдраматичният резултат от това бе нещо повече от обикновено безразличие. Нямаше да се раз-тревожа ни най-малко, ако аз или дон Хуан бе паднал мъртъв. Беше ми все едно дали щяхме да висим край древната наблюдателница цяла нощ, или щяхме да тръгнем обратно в непрогледния мрак.
Дон Хуан бе изпълнен с разбиране към мен. Той ме отведе за ръка, все едно, че бях сляп, по една грамадна канара и ми помогна да седна и да се облегна на нея. Препоръча ми да оставя естествения сън да ме върне в нормалното състояние на съзнание.
ВРЪХЛИТАНЕТО НА ДУХА
ВИЖДАНЕ НА ДУХА
Веднага след късната закуска, докато все още бяхме на масата, дон Хуан ме осведоми, че сме щели да прекараме нощта в магьосническата пещера и затова трябвало да тръгваме. Каза, че трябва отново да седна там, в пълна тъмнина, за да дам възможност на скалната структура и на магьосническото намерение да преместят събирателната ми точка.
Надигнах се от столй си, но той ме спря. Имало нещо, което искал да ми обясни преди това. Изтегна се, качи кра-ката си върху седалката на единия от столовете и удобно се отпусна назад.
— Като те виждам в дълбочина — каза дон Хуан, — все по-вече и повече забелязвам колко много си приличате с моя благодетел.
Усетих такава заплаха, че не го оставих да продължи, казах му, че не мога да си представя какви са тези прилики, но че ако такива съществуват (възможност, която съвсем не ми вдъхваше увереност), по-добре да ми ги каже, за да мога да ги коригирам или избегна.
Дон Хуан се разсмя така, че сълзи му излязоха на очите.
— Една от тези прилики е, че когато ти действаш, действаш много добре — каза той, — но когато мислиш, винаги се препъваш. При моя благодетел положението бе същото. Не го биваше много в мисленето.
Тъкмо да му отвърна, че не вшкдам нищо нередно в мисленето си, когато съзрях дяволити огънчета в очите му. Замълчах изтръпнал. Дон Хуан забеляза промяната и се засмя с нотка на изненада в гласа. Сигурно не бе очаквал такава реакция.
— Това, което искам да ти каже, е, че имаш проблеми в разбирането на духа само когато мислиш за него — продължи той с укорителна усмивка на лицето. — Но виж, когато действаш, духът ти се разкрива с лекота. При моя благоде тел положението беше същото.
Преди да тръгнем за пещерата, ще ти разкажа една история за моя благодетел и за четвъртото абстрактно ядро. Магьосниците вярват, че до самия миг на връхлитането на духа всеки от нас може да се отдалечи от духа, но не и след това.
Дон Хуан повдигна вежди, с което искаше да ми каже да се замисля върху току-що казаното.
— Четвъртото абстрактно ядро е глабният удар на връхлитането на духа — подзе той. — Четвъртото абстрактно ядро е акт на откровение, на разбулване. Тук духът се разкрива пред нас. Магьосниците твърдят, че духът лежи в засада и внезапно връхлита върху нас — неговите жертви. Магьосниците казват, че връхлитането на духа е винаги завоалирано. То става и при все това изглежда като че ли изобщо не се е случвало.
Притесних се. Тонът на дон Хуановия глас ми носеше усещането, че се готви всеки момент да ми сервира нещо неочаквано.
Попита ме дали си спомням момента, в който духът е връхлетял върху мен, за да запечата постоянната ми преданост към абстракта.
Нямах и представа за какво говори.
— Има един праг, който, след като веднъж бъде прекрачен, връщане назад няма — каза той. — Обикнобено от момента, в който духът почука, минават цели години, преди чиракът да стигне до този праг, въпреки че понякога прагът бива достиган почти веднага. Случаят на моя благоде тел е един пример за това.
Дон Хуан каза, че всеки магьосник е длъжен да пази в себе си ясен спомен за прекрачването на въпросния праг, за да може да си напомня отвреме навреме за своето ново състояние на перцептуален потенциал. Обясни, че за да достигне този праг, човек не трябва на всяка цена да бъде чирак по магьосничество и че единствената разлика между един обикновен човек и един магьосник в подобни случаи е в това кой къде поставя ударението. Магьосникът набляга върху прекрачването на тази граница и използва спомена от събитието като своебразна мерна единица за сравнение, докато обикновеният човек не преминава този праг и прави всичко възможно да забрави за него.