Казах на дон Хуан, че не съм съгласен с него, защото не мога да приема, че има само един праг за прекрачване.
Дон Хуан вдигна недоумяващ поглед към небето и тръсна глава в престорено отчаяние. Продължих да излагам своите доводи, но не за да се заяждам с него, а за да си изясня нещата. Но бързо изгубих желанието си, внезапно ме завладя усещането, че се плъзгам по някакъв тунел.
— Магьосниците твърдят, че четвъртото абстрактно ядро се появява, когато духът прекъсне веригите ни за са-мопреценка — каза той. — Прекъсването на нашите вериги е нещо чудесно, но също така и много нежелано, защото никой не иска да бъде свободен.
Усещането за плъзгане през тунел продължи още малко и след това всичко ми стана ясно. Започнах да се смея. Странното прозрение, затворено вътре в мен, изскочи навън под формата на смях.
Дон Хуан, изглежда, четеше мислите ми като на книга.
— Какво странно усещане: да разбираш, че всичко, което мислим, всичко, което казваме, зависи от позицията на събирателната ни точка — отбеляза той.
Точно това си мислех и точно заради това се смеех.
— Зная, че в този момент твоята събирателна точка се е преместила — продължи той — и ти си разгадал тайната на нашите вериги. Те ни държат в плен, но приковавайки ни към удобната ни позиция на самопреценка, ни закрилят от яростните набези на неизвестното.
Намирах се в един от онези необичайни мигове, когато всичко, свързано с магьосническия свят, ми изглеждаше кристално ясно. Разбирах всичко!
— След като веднъж вече веригите ни са прекъснати — продължи той, — ние повече не сме прикобани към грижите и проблемите на ежедневието, все още сме в него, но вече не му принадлежим. За да му принадлежим, трябва да споделя ме хорските тревоги, а без вериги, които да ни обвързват, ние не можем да го сторим.
Дон Хуан каза, ме навремето нагуалът Елиас му бил обяснил, че онова, което отличава нас, обикновените хора, е, че ние всички имаме една метафорична кама и това са тревогите, които произтичат от нашата самопреценка. С тази кама ние се разрязваме и кървим и смисълът на нашите вериги на самопреценка е да ни дадат усещането, че кървим заедно, че сме участници в нещо прекрасно, а именно нашата човещина. Но ако бяхме ги проучили, щяхме да открием, че всъщност кървим самотни, че не участваме в нищо, че всичко, което вършим, всъщност е да си играем с нашата лесно сговорчива, въображаема и изкуствена преценка.
— Магьосниците са извън света на ежедневните дела — продължи дон Хуан, — защото вече не са жертви на своята самопреценка.
След това дон Хуан поде разказа си за своя благодетел и връхлитането на духа. Той каза, че историята започнала направо от момента, в който духът почукал по вратата на младия актьор.
Прекъснах дон Хуан и го запитах защо, когато споменава нагуала Хулиан, постоянно използва изрази като „млад човек“ и „млад актьор“.
— По времето, когато се е разигравала тази история, той не е бил още нагуал — отговори дон Хуан. — Бил е млад актьор, в моя разказ аз не мога да го наричам просто Хулиан, защото за мен той винаги е бил „нагуалът Хулиан“. В знак на уважение към целия му живот, отдаден на безупречността, ние, неговите ученици, винаги слагаме пред името му думата „нагуал“.
Дон Хуан отнобо подхвана своя разказ. Каза, че нагуалът Елиас спрял смъртта на младия актьор, прехвърляйки го в състояние на повишено съзнание, и през последвалите часове на борба младият актьор дошъл в съзнание. Нагуалът Елиас не си казал името, а се представил като професионален лечител, който съвсем случайно бил попаднал на мястото на трагедията и видял двете почти мъртви тела. Посочил към младата жена, Талия, която лежала в безсъзнание на земята. Младият мъж се смаял, защото си спомнил как я видял да бяга. Сепнал го гласът на стария лечител, който рекъл, че Бог сигурно е наказал Талия за греховете й, като я поразил със светкавица и по този начин й отнел разсъдъка.
— Но за каква светкавица става дума, след като дори не е валяло? — попитал младият актьор с глух глас. Той бил видимо впечатлен, когато старият индианец отговорил, че пътищата господни не могат да бъдат разгадани.
Аз отново прекъснах дон Хуан. Исках да знам дали младата жена наистина е изгубила разсъдъка си. Той ми припомни, че нагуалът Елиас бил нанесъл разтърсващ удар по събирателната й точка. Дон Хуан каза, че не била изгубила разсъдъка си, но че вследствие на въпросния удар тя ту влизала, ту излизала от състоянието на повишено съзнание, което създавало сериозна заплаха за нейното здраве. Както и да е, след огромна борба нагуалът Елиас й помогнал да стабилизира събирателната си точка и тя влязла в постоянно състояние на повишено съзнание.