Дон Хуан отбеляза, че опитните магьосници са способни да се придвшкат отвъд света, който познаваме, докато останалите, с недотам богат опит, не могат да се похвалят със същото. Нагуалът Елиас винаги изтъквал, че при обикновени обстоятелства той не би си позволил дори и да меч да извърши подобен подвиг, но в онзи ден нещо по-различно от собственото му познание или боля го карало да действа. И все пак маневрата проработила! Талия отишла отвъд известния ни свят и невредима се върнала обратно. После нагуалът Елиас получил друго прозрение. Той седнал между двамата, така както лежали проснати на земята (акгпьорът бил разсъблечен, земетнат само с ездитната куртка на нагуала Елиас), и обсъдил на глас положението, в което се намирали. Той им казал, че по силата на обстоятелствата те и двамата са попаднали в клопка, поставена им от самия дух. Той, нагуалът, се явявал важна част от тази клопка, защото, срещайки ги при дадените обстоятелства, е принуден да се превърна в техен бременен покровител и да приложи цялото си магьосническо познание, за да им помогне, като техен временен покровител негов дълг било да ги предупреди, че са на път да стигнат до единствен по рода си праг-граница и че зависи от тях двамата, заедно и поотделно, дали ще се доберат до тази граница, навлизайки в състояние на отдаване, но не и на безразсъдство, в състояние на задълбоченост, но не и на зависимост. Не пожелал да им каже повече, от страх да не ги обърка или да повлияе на решението им. Нагуалът Елиас усещал, че ако им е писано да преминат този праг, то това трябва да стане с минимална помощ от негова страна.
После нагуалът ги оставил сами в онова глухо място и отишъл до града, за да осигури необходимите целебни билки, сламени постели и одеяла. Идеята му била, че в уединение те щели да достигнат и пресекат този праг.
Дълго време двамата млади лежали един до друг, потънали в собствените си мисли. Фактът, че техните събирателни точки били преместени, означавал, че те могат да потопят мислите си на несравнимо по-голяма дълбочина от нормалното, но означавало също така, че в не по-малка степен се тревожат, премислят и се страхуват.
Понеже Талия можела да говори и била все пак малко поздрава, тя първа нарушила мълчанието. Попитала младия актьор дали се страхува. Той кимнал утвърдително. Тя изпитала огромна жалост към него, свалила шала си и го наметнала през раменете, след което взела ръката му в своята.
Младият мъж не се осмелявал да каже на глас какво чувства. Страхът, че нетърпимата болка ще се върне, ако заговори, го карал да мълчи, въпреки че искал да се извини на Талия, да й каже, че съжалява за дето й е причинил болка, и че няма значение, че умира — защото със сигурност знаел, че няма да извара до вечерта.
Мислите на Талия не били по-различни. Тя споделила с него, че съжалява за едно единствено нещо, а именно че го е била толкова, та едва не умрял. Сега била много кротка — чувство, което поради бродената й буйност и свойствената й енергичност и било непознато, казала му, че тя също умира, но се радва, че всичко ще свърщи още този ден. Чувайки собствените си мисли, изказани от Талия, младият актьор усетил тръпки да го побиват по гърба. Залял го прилив от енергия, който му помогнал да се надигне. Не чувствал болка, престанал да кашля. На големи глътки жадно поемал въздух — нещо, което не помнел да е правил преди. Уловил ръката на момичето и двамата започнали да разговарят, без да произнасят словата на глас.
Дон Хуан каза, че това станало в момента, в който духът ги посетил. И те видели. Тъй като били убедени католици, онова, което видели, предстаблявало рая, където всичко било живо, окъпано в светлина. Видели приказни гледки.
Когато нагуалът се забърнал при тях, те били крайно изтощени, но не в по-лошо състояние отпреди. Талия била в безсъзнание, но младият мъж с върховни усилия на волята все още се държал. Направил знак на нагуала, че иска да му прошепне нещо.
— Видяхме рая — казал той, а по страните му се стичали сълзи.
— Видели сте нещо повече от това — отговорил с насмешка нагуалът Елиас. — Видели сте духа.
Дон Хуан поясни, че тъй като връхлитането на духа винаги става по завоалиран начин, то съвсем естестбено е, че Талия и младият актьор не са могли да задържат видението си. Както и всеки друг на тяхно място те съвсем скоро го забравили. Уникалното в тяхното изживяване било това, че без никаква предварителна подготовка и без дори да го съзнават, двамата сънували заедно и видели духа. Странно, че успели да го постигнат така лесно.