Дон Хуан повтори, че благодетелят му не бил кой знае какъв мислител, иначе мигом щял да разбере, че онова, което е видял и описал като „потока на нещата“, е всъщност намерението — силата, от която е проникнато всичко на този свят. Дон Хуан добави, че дори и да е осъзнал естеството на своето видение, благодетелят му никога не го е разкрил. А на него лично му се струвало, че той така и не го разбрал. Вместо това вярвал, че е видял „потока на нещата“, което си било чиста истина, но не по начина, по който той си мислел.
Дон Хуан бе така категоричен, че ми се прииска да го попитам каква е разликата, но не можех да говоря… Гърлото ми като че ли се бе вледенило. Часове наред седяхме, без да помръднем, в пълна тишина. И въпреки това аз не изпитвах каквото и да било неудобство. Мускулите ми не натежаха от умора, краката ми не изтръпнаха, гърбът не ме заболя.
Когато той отново заговори, аз дори не забелязах прехода и с удоволствие се заслушах в неговия глас. Това бе мелодичен и ритмичен звук, изплувал от абсолютния мрак, който ме обгръщаше.
Дох Хуан каза, че точно в този момент аз не съм се намирал нито в моето обичайно състояние на съзнание, нито в състояние на повишено съзнание. Бил съм „провесен“ в своеобразен унес, бил съм изпаднал в мрака на невъзприемането. Събирателната ми точка била отместена от възприемането на ежедневния свят, но не била задвижена достатъчно, за да достигне и освети един съвсем нов сноп от енергийни полета. Казано направо, заклещил съм се между две перцептуални възможности.
Това междинно състояние, този унес на възприятие било постигнато благодарение влиянието на пещерата, която пък от своя страна се ръкободела от намерението на магьосниците, които навремето я издълбали и оформили.
Дон Хуан ме помоли добре да внимавам в това, което ще каже. Преди хиляди години, посредством виждането магьосниците узнали, че земята е живо създание, че нейното съзнание може да влияе върху съзнанието на хората. Те се постарали да открият начин за използване на земното влияние оърху човешкото съзнание и открили, че определени пещери са особено подходящи за тази цел. Дон Хуан каза, че за тези Магьосници от древността търсенето на подходящи пещери се превърнало в ежедневна работа, отнемаща им почти цялото бреме, и че благодарение на своите усилия те успели да разкрият редица приложения на множество пещерни образубания. Добави, че от цялата тази работа единственият използваем за нас резултат бил тази конкретна пещера и нейната способност да придвижва събирателната точка, докато достигне до унес на възприятието.
Докато дон Хуан говореше, имах странното усещане, че нещо прочиства съзнанието ми. Нещо свиваше моето съзнание в своеобразен дълъг, тесен „ръкав“, всички излишни полумисли и усещания на нормалното ми съзнание бяха буквално изтласкани навън.
Дон Хуан беше съвсем наясно какво става с мен. Дочух тихия му ликуващ кикот. Каза, че сега вече можем да говорим по-лесно и по-задълбочено.
В същия миг си спомних куп неща, които той ми беше обяснявал преди. Например знаех, че сънувам. Всъщност бях дълбоко заспал, но същевременно и напълно съзнавах себе си чрез моето второ внимание — двойника на нормалното ми внимание. Бях уберен, че съм заспал поради специфичното физическо усещане плюс логичното умозаключение, основа-ващо се на изложенията, които дон Хуан бе правил в миналото. Току-що бях видял излъчванията на Орела, а дон Хуан бе казал, че за магьосниците е невъзможно да гледат излъчванията на Орела по друг начин, освен чрез сънуване, следователно сънувах.
Навремето дон Хуан ми бе разяснил, че вселената е образувана от енергийни полета, които не се поддават на описание или обследване. Беше казал, че приличат на нишки обикновена светлина с тази разлика, че светлината е направо безжизнена в сравнение с излъчванията на Орела, които излъчват съзнание. До тази нощ никога не бях ги виждал така продължително. И действително бяха от някаква особена, жива светлина. Веднъж дон Хуан беше споменал, не моето познание и контролът на намерението у мен няма да издържат на сблъсъка с тази гледка. Обясни ми, че нормалното възприемане се появява, когато намерението (което е чиста енергия) възпламени част от лъчистите влакна вътре в пашкула ни и едновременно сияние озари дълъг отрязък от същите сияйни нишки, простиращи се в безкрая извън нашия пашкул.