Отбелязах, че е много любезно от негова страна задето каза „акълите“, като се има предвид, че аз бях единстбе-ният, чийто акъл се нуждаеше от „събиране“. Той на свой ред ми отвърна, че е постъпил така, изхождайки не от принципите на любезност, а от принципите на воинското обучение, воинът, каза той, е постоянно нащрек спрямо грубостите в човешкото дързкане, воинът е загадъчен и безжалостен, отличава се с най-изтънчен вкус и обноски. Задачата му се състои в това да изостря и същевременно да прикрива резкещите си ръбове така, че никой да не заподозре негова-та собстбена безжалостност.
След като закусих, реших да подремна, но дон Хуан заяви, че нямам никакво време за пилеене, каза, че и бездруго скоро ще изгубя и малкото яснота, която все още имам, така че, ако легна да спя, щял съм на секундата да се простя и с нея.
— Не е нужно да си гениален, за да разбереш, че е много трудно да се говори за намерението по какъвто и да е начин — каза той на един дъх, измервайки ме с поглед от глава до пети. — Това изказбане не означава нищо. Ето защо магьосниците вместо него разчитат на магьосническите истории. И надеждата им е в това, че някой ден абстрактните ядра на историите ще зазвучат смислено за слушащия ги.
Разбирах го много добре, но все още не можех и да си представя дори какво е „абстрактно ядро“ или какво трябва да означава то за мен. Замислих се върху това, но безуспешно. Образите минаваха с бясна скорост през ума ми, без да ми оставят време да ги обхвана в мисли. Не успявах да успокоя техния бяг, за да мога поне да ги разпозная. Ядосах се и ударих с юмрук по масата.
Дон Хуан целият се затресе от лудешки смях.
— Направи това, което направи миналата нощ — подкани ме той и ми смигна. — Укроти се.
Безсилието ми ме беше направило много агресивен. Веднага изтъкнах няколко безсмислени добода. Едва тогава осъзнах грешката си и се избиних за своята невъздържаност.
— Не се извинявай — каза той. — Трябва да ти кажа, че сега е невъзможно да разбереш. Абстрактните ядра на магьосническите истории не ще ти разкрият нищо сега. По-късно, имам предид години по-късно, те могат да придобият точен смисъл за теб.
Помолих дон Хуан да не ме оставя да тъна в мрак, а да поговорим за абстрактните ядра. Изобщо не ми беше ясно какво иска да правя с тях. Уверих го, че сегашното ми състояние на повишено съзнание сигурно ще ми помогне да разбера по-добре неговата теза. Подканих го да побърза, тъй като не знаех колко дълго ще трае това мое състояние, казах му, че скоро ще възвърна нормалното си съзнание и ще се превърна в още по-голям глупак, отколкото съм сега, казах го на шега, а смехът му ми показа, че и той го е приел по същия начин, но изведнъж осъзнах, ме съм дълбоко засегнат от собствените си думи. Обзе ме страхотна меланхолия.
Дон Хуан внимателно ме отведе до едно удобно кресло, настани ме в него, след което седна на пода с лице към мен. Забоде поглед в очите ми и за момент ми беше невъзможно да разчупя силата на втренчения му поглед.
— Магьосниците непрестанно се прикриват — каза той с убедителен тон, все едно, че се опитваше да ме успокои със звука на гласа си.
Исках да кажа, че раздразнението ми е преминало и че вероятно е било причинено от недостатъчния сън, но той не ми позболи да говоря. Увери ме, че вече ме е научил на всичко за прикриването, но аз все още не съм си припомнил моето познание, което лежало скътано в дълбините на повишеното ми съзнание. Аз пък му казах, че изпитвам досадното усещане на човек, „запушен“ с тапа. И наистина имаше нещо затворено вътре в мен, нещо, което ме караше да тръшкам вратите и да блъскам по масите, нещо, което ме разстройваше и ме правеше сприхав и избухлив.
— Това е нещо, което изживява всяко човешко същество — каза той. — То е напомняне за съществуващата връзка между нас и намерението. При магьосниците това усещане е още по-ясно изразено, защото целта им е да изострят чувствителността на своите свързващи звена, за да могат да ги управляват по желание. Когато натискът на свързващите им звена стане твърде голям, магьосниците го разреждат, като се прикриват.
— Все още не разбирам какво имаш предвид под прикриване — казах аз. — Но на определено ниво ми се струва, че знам точно за какво говориш.
— Тогава ще се опитам да ти помогна да внесеш яснота в онова, което знаеш — каза той. — Прикриването е процедура, една много проста процедура. Прикриването е вид специално поведение, което следва определени принципи. Това е скрито, потайно, измамническо поведение, умишлено разработено така, че да хвърля в шок. И когато се прикриваш, ти сам се шокираш, използвайки за това собственото си държане по един безжалостен, лукав начин.