— Какво е тогава, ако не нашият разрушител? — попитах аз.
— Магьосниците казват, че смъртта е единственият достоен противник, който имаме — отговори той. — Смъртта е нашето предизвикателство. Ние сме родени, за да приемем това предизвикателство, без значение дали сме обикновени хора или магьосници. Магьосниците знаят това, обикновените хора — не.
— Според мен, дон Хуан, животът, а не смъртта, е предизвикателството.
— Животът е процес, чрез който смъртта ни предизвиква — каза той. — Смъртта е активната сила, животът е арената. И на тази арена през цялото време има само два ма съперници — самият ти и смъртта.
— Аз бих казал, че ние, човешките същества, сме онези, предизвикват — рекох.
— Ни най-малко — отсече той. — Ние сме пасивни! Помисли само. Размърдваме се само богато почувстваме натиска на смъртта. Смъртта определя хода на нашите действия и чувства и ни тласка неумолимо, докато най-накрая ни сломи и спечели битката, или пък ние, надмогвайки всички обстоятелства, я победим. Магьосниците побеждаващ смъртта и смъртта признава своето поражение, като оставя магьосниците да продължават безпрепятствено по пътя си, без никога отново да бъдат предизвикани от нея.
— Означава ли това, че магьосниците стабат бесмъртни?
— Не. Не означава — отговори той. Смъртта престава да ги предизвиква, това е всичко.
— Но какво означава това, дон Хуан? — попитах.
— Това означава, че мисълта е осъществила скок в невъобразимото.
— Какво ще рече „скок на мисълта в невъобразимото“? — попитах, като се стараех да не звуча нападателно. — Проб лемът, който ти и аз имаме, е, че не използваме едни и същи значения, дон Хуан!
— Не си искрен — прекъсна ме дон Хуан. — Разбра какво ка зах! Според теб да потърсиш логично обяснение на скока на мисълта в невъобразимото е само прищявка. Ти знаеш точно какво е това!
— Не. Не знам — казах аз.
И тогава разбрах, че знаех, или по-скоро, че интуитивно се досещах какво значи това! Имаше някакба част вътре в мен, която бе способна да надхвърли собствения ми разум и да разбере и обясни на едно надметафорично ниво скока на мисълта в невъобразимото. Проблемът беше, че тази част не бе достатъчно силна, за да взема връх у мен, когато по-желая.
Казах на дон Хуан, който се заливаше от смях, че съзнанието ми е заприличало на играчка „йо-йо“. Понякога се издига до невероятни висини, а друг път пропада шеметно и аз се превръщам в мекушав невежа. Но най-често се колебае около една неопределена среда, където се чувствам „ни риба, ни рак“.
— Скокът на мисълта в невъобразимото — обясни той с примерен вид, — е „връхлитането на духа“, актът на разру шаване на нашите бариери на възприятие. Това е момен тът, в който човешкото възприятие достига своите граници. Магьосниците практикуват изкуството по изпраща не на скаути, предни постове, които проучват границите на възприятието. Това е още една причина, поради която обичам стихотворенията. Аз ги възприемам като „предни постове“. Но както вече ти казах, поетите не знаят така добре, както магьосниците, какво могат да постигат тези предни постове.
В ранната вечер дон Хуан предложи да се поразходим и така да продължим разговора си. Съзнанието ми се намираше в необикновено състояние. Бях забелязал в себе си някакво странно равнодушие, което ту идваше, ту си отиваше, в началото си помислих, че това е физическа умора, помрачаваща съжденията ми. Но мислите ми бяха кристално ясни. Тогава се убедих, че странното ми „откъсване“ е резултат на преминаването ми в състояние на повишено съзнание.
Излязохме от къщата и тръгнахме безцелно из центъра на града. Попитах дон Хуан за моето безразличие още преди да успее да подхване друга тема. Обясни ми, че това е прехвърляне на енергия, каза, че щом енергията, която поддържа постоянната позиция на събирателната ни точка, се освободи, автоматично се фокусира върху свързващото звено. Увери ме, ча магьосникът не се учи предварително да мести енергията си от едно място на друго, а по-скоро това е въпрос на мигновено решение и умение според всеки отделен случай.
Попитах го каква опитност се изисква за това.
— Чисто разбиране — отговори той.
За да постигне това мигновено прехвърляне на енергия, човек се нуждае от чиста връзка с намерението, а за да получи чиста връзка, е необходимо само да я възнамери посредством чисто разбиране.
Естествено, поисках да ми обясни това чисто разбиране. Той се засмя и седна на една пейка.
— Ще ти открия нещо много основно за магьосниците и магьосничествата им — продължи той. — Нещо за скока на мисълта им в невъобразимото.