Каза, че някои магьосници били разказвачи. За тях разказ-оането не било само своеобразен преден пост, сондиращ техните перцептуални граници, но и път към съвършенството, към мощта, към духа. Замълча за миг, явно търсеше да намери подходящ пример. След това ми припомни, че индианците яки имат сборник от исторически случки, който. Те нарича „Паметни дати“. Знаех, че „Паметни дати“ представляват устно предавани разкази на тяхната история по времето, когато са воювали срещу нашествениците испанци, а после и мексиканци. Дон Хуан, самият той яки, упорито твърдеше, че „Паметни дати“ представлява описания на техните военни поражения и разпадане.
— И така, какво би казал ти — попита ме той, — един учен човек, за магъосник разказвач, който взема едно описанце от „Паметни дати“, например историята на Калихио Муни, и променя края така, че вместо да се окаже изтърбушен и разкъсан на четири от испанските си екзекутори, както всъщност е станало, победоносният бунтовник Калихио Муни успява да осбободи своите сънародници?
Знаех историята за Калихио Муни. Бил е индианец яки, който според „Паметни дати“ служил дълги години на пиратски кораб, подвизаващ се из водите на Карибско море, с цел да изучи принципите на военната стратегия. След това, завръщайки се в родната Сонора, успял да вдигне въстание срещу испанските завоеватели, което обявил за освободителна война, но в крайна сметка бил предаден, заловен и екзекутиран.
Дон Хуан ме подкани да взема отношение. Казах му, не подмяната на фактите от действителната случка е чисто психологически похват, вид самозалъгване от страна на магьосника разказвач. А може да представлява и своеобразен личен похват, трик за облекчаване на чувството за безсилие. Добавих, че дори бих нарекъл такъв магьосник разказвач патриот, тъй като ябно е неспособен да се примири с горчивото за народа му поражение.
Дон Хуан се разсмя така бурно, че се задави.
— Но тук не става дума само за един магьосник разказвач — заоспорва той. — Те всичките правят така!
— Тогава това е социално утвърден способ за създаване на лицеприятна самозаблуда в цялата общност — заядох се аз на свой ред. — Общоприетият начин за колективно освобождаване от психологически стрес.
— Твоите доводи са гладки, логични и убедителни — заяви той. — Но понезке духът ти е мъртъв, не можеш да видиш недостатъка им.
Той ме изгледа продължително, но аз нямах какво повече да кажа по въпроса, пък и да имах, щеше да прозвучи заядливо.
— Магьосникът разказвач, който променя края на „реалната история“ — каза той, — прави това по указание и под прякото покровителство на духа. Тъй като умее да направлява неуловимата си връзка с намерението, той действително може да променя нещата. Магьосникът разказвач сигнализира, че е възнамерил, като сваля шапката си, поставя я на земята и я завърта на триста и шейсет градуса по досока, обратна на часовниковата стрелка. Под покровителството на духа този простичък акт го потопява в самия дух. Той оставя мислите си да се преметнат и да направят лудешко салто в невъобразимото.
Дон Хуан повдигна ръка над главата си и посочи за момент към небето над хоризонта.
— Тъй като неговото чисто разбиране е един преден пост, разузнаващ онази безкрайност, ей там — продълзки дон Хуан, — магъосникът разказвач знае без сянка от съмнение, че някъде, по някакъв начин в този безкрай, точно в този миг духът е връхлетял, Калихио Муни е победител. Той е избавил своите хора. Неговата цел е надхвърлила личността му.
ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА
Няколко дни по-късно дон Хуан и аз предприехме обиколка из околните планини. На половината път нагоре през предпланините седнахме да отдъхнем. Рано същия ден дон Хуан реши да намери подходяща обстановка, за да изложи някои по-сложни страни от изкуството за владеене на съзнанието.
Обикновено предпочиташе да отидем в по-близкия западен край на планините. Този път обаче избра източните върхове. Те бяха много по-високи и по-отдалечени от западните. На мен ми изглеждаха по-зловещи, някак по-мрачни и по-величествени. Но не можех да кажа дали тези впечатления бяха мои лични, или по някакъв начин бях попил отношението на дон Хуан към тях.
Развързах раницата си, жените ясновидки от дон Хуановата група ми я бяха приготвили и аз открих, че са сложили вътре сирене. Изпитах моментно раздразнение, защото, макар че обичам сирене, то не ми понасяше на стомаха. При все това не намирах сили да се откажа от него, когато ми се предлагаше.
Дон Хуан бе изтъкнал това като истинска слабост от моя страна и ме вземаше на присмех. Първоначално се сму-щавах, но после открих, че когато наоколо няма сирене, то не ми липсва. Проблемът беше, че шегаджиите от дон Хуановата група винаги увиваха по едно голямо парче сирене за мен, което, разбира се, аз без колебение изяждах.