— Виж му сметката на едно сядане — посъветва ме дон Хуан със закачлив блясък в очите. — Така няма да има за какво да му береш грижата повече.
Може би под влияние на внушенията му аз наистина имах голямото желание да излапам цялата буца. Дон Хуан се смя дълго, а аз реших, че пак ми е погодил номер с помощта на другите.
Вече в по-сериозно настроение рече, че ще прекараме нощта тук, в предпланините, и че за да стигнем върховете, ще ни трябва ден или два. Съгласих се.
Неочаквано дон Хуан ме запита дали си спомням нещо относно четирите състояния на прикриването. Признах, че съм пробвал, но паметта ми изневери.
— Не си ли спомняш моя урок за естеството на безжалостността? — попита той. — Безжалостност — противоположността на самосъстраданието?
Не можех да си спомня. Дон Хуан се замисли, сякаш не знаеше как да продължи. Изведнъж краищата на устните му увиснаха в израз на престорено безсилие. Той сви рамене, стана и бързо се отправи към малко равно място на върха на хълма.
— Всички магьосници са безжалостни — каза дон Хуан, след като седнахме върху равното парче земя. — Но ти го знаеш. Ние обсъждахме тази идея надълго и нашироко.
След дълго мълчание той се обади, че ще продължим обсъждането на абстрактните ядра на магьосническите истории, но че сам ще говори за тях все по-малко и по-малко, тъй като е наближило времето, когато от мен ще зависи да ги открия и да им позволя да ми разбулят своето значение.
— Както вече ти казах — продължи той, — четвъртото абстрактно ядро на магьосническите истории е наречено „връхлитането на духа“ или, с други думи, да бъдеш преместен благодарение на намерението. Историята гласи, че за да се разкрият мистериите на магьосничеството пред човека, за когото говорихме, духът трябвало да връхлети върху него. Духът избрал момент, когато човекът бил раз сеян и непредпазлив. Проявявайки безжалостност, духът оставил самото му присъствие да придвшки събирателна та точка на човека на определена нова позиция. Оттогава тази специфична област е известна на магьосниците като „място на безжалостността“ или още „зона на безжалостността“. Така безжалостността се превърнала в първия принцип на магьосничеството. Първият принцип не бива да се бърка с първия ефект на магьосническото чиракуване, крито е прехвърлянето от нормално към повишено съзнание.
— Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш? — оплаках се аз.
— Искам да ти кажа, че, както изглежда, преместването на събирателната точка е първото нещо, което се случва на чирака магьосник — отговори той. — Така че за един чирак е просто естествено да приеме, че това е първият принцип на магьосничеството. А той не е. Безжалостността е първият принцип на магьосничеството. Но това вече сме го обсъждали. Сега аз само се опитбам да ти помогна да си го припомниш.
Можех да се закълна, че нямам дори и представа за всичко това, но същевременно усещах, че всъщност го зная.
— Припомни си първия път, богато те учих на безжалосност — подкани ме той. — връщането към онзи спомен трябва да се направи посредством преместване на събирателната точка.
Той изчака, за да види дали ще се вслушам в съвета му. Видя, че не помръднах, и продължи да обяснява, каза, че колкото и загадъчно да изглежда преминаването в състояние на повишено съзнание, всъщност всичко, от което се нуждае човек, е присъствието на духа.
Подметнах, че този път или той се изразява прекалено неясно, или аз съм затънял, но изобщо не успявам да следя мисълта му. Той ме сряза, че моето объркване няма никакво значение, и подчерта, че единственото действително вадено нещо е да разбера, че самият контакт с духа може да предизвика всякакво преместване на събирателната точка.
— Казах ти, че нагуалът е проводник на духа — продължи той. — Тъй като преварва живота си в безупречно преопределяне на своето свързващо го с намерението звено и тъй като има повече енергия от обикновения човек, той позво лява на духа да се изрази чрез него. Тъй че първото нещо, ко ето чиракът изживява, е прехвърляне на нивото му на съзнание — прехвърляне, предизвикано просто от присъствие то на нагуала. И онова, което искам да знаеш, е, че действително в преместването на събирателната точка няма за месена никаква „процедура“. Духът докосва чирака и съби рателната му точка се премества — това е всичко!