Казах му, че тези негови твърдения ме тревожат, защото противоречат на онова, което се бях научил да приемам чрез личен опит, а именно че повишеното съзнание е осъществимо под формата на слогкна, макар и необяснима маневра, извършвана от дон Хуан, с помощта на която той манипулира способността ми за възприемане. През всичките тези години на нашето приятелство той нееднократно ме бе вкарвал в състояние на повишено съзнание с удар по гърба. Изтъкнах му това противоречие.
Той отговори, че въпросното удряне по гърба било повече трик, имащ за цел да улови вниманието ми и да премахне съмненията, отколкото истински способ да бъде направлявано моето възприемане. Той го нарече „прост номер“, отгорящ на умерения му темперамент. Отбеляза полусериозно-полушеговито, че съм късметлия, задето той, дон Хуан, е обикновен простосмъртен, а не някой отдаден на свръхестествени обреди. Иначе вместо простите трикове трябвало да търпя редица, меко казано, странни ритуали за изчистване на съмненията от съзнанието ми, за да може пухът да премести събирателната ми точка.
— Онова, което трябва да сторим, за да позволим на магията да ни завладее, е да прогоним съмненията от ума си — каза той. — Щом веднъж съмненията са прогонени, тогава всичко става възможно…
Припомни ми една случка, на която бях станал свидетел в Мексико Сити преди няколко месеца. Изглеждаше ми не-донятна, но той ми я разясни с помощта на магьосническата парадигма.
Бях видял хирургическа операция, извършена от прочута лечителка медиум. Пациентът беше мои приятел. За да го оперира, лечителката изпадна в транс. С очите си видях как тя, използвайки обикновен кухненски нож, разтвори коремната кухина, като направи разрез в областта на пъпа, отдели болния му черен дроб, проми го във ведро, пълно със спирт, след което го напъха обратно и затвори кървящия отбор само с притискане на дланите.
Там, заедно с мен, в полутъмната стая присъстваха още няколко души — очевидци на операцията. Някои от тях, изглежда, бяха любопитни наблюдатели като мен самия, а останалите — помощници на лечителката.
След операцията поговорих с трима от очевидците, всички бяха видели това, което бях видял и аз самият. Моят приятел — пациентът — сподели, че усещал операцията си като тъпа постоянна болка в стомаха и някакво особено парене отдясно.
Разказах всичко това на дон Хуан, като дори си позволих едно цинично обяснение, казах му, че според мен сумракът в стаята доста е помогнал на непочтените машинации с ръцете, изобразяващи вътрешен орган, който уж бива изваден от коремната кухина и промиван в спирт. Емоционалният щок, причинен от изпълнения с напрежение транс на лечи-йелката (който според мен също беше трик), помагаше да се създаде атмосфера на почти религиозен екстаз сред наблюдаващите случката.
Дон Хуан веднага изтъкна, че това си е чиста проба цинизъм от моя страна, а не цинично обяснение, защото то не обяснява факта, че състоянието на моя приятел действително се бе подобрило след операцията. Тогава той предложи алтернативно обяснение на базата на магьосническото познание. Обясни, че станалото се основава на очевидния факт: лечителката притежавала способността да премества събирателните точки на определен брой хора — в случая на присъстващите на операцията като зрители. Единстве-ният „номер“, който бил приложен, ако изобщо може да бъде наречен номер, бил, че броят на присъстващите в помещението не трябвало да надхвърля нейния капацитет.
Драматично протеклият й транс и придружаващото го театралничене били според него или добре измислени хитрости, използвани от лечителката, за да улови вниманието на присъстващите, или пък — подсъзнателни маневри, диктувани й от самия дух. Но така или иначе, това били единствените средства, чрез които лечителката можела да поддържа единството на мисълта, необходимо, за да се отстранят съмненията у присъстващите и да се вкарат те в състояние на повишено съзнание.
Когато извършила разрязването с кухненския нож и отделила вътрешния орган — това не било, подчерта дон Хуан, ловкост на ръцете, а истински събития, които поради факта, че ставали в състояние на повишено съзнание, са извън сферата на нормалната преценка.
Попитах дон Хуан как лечителката е съумяла да премести събирателните точки на присъстващите, в това число и моята, без да ги докосва. Отговорът му бе, че лечителс-ката сила, била тя дар от боговете или изумително достижение, служи като проводник на духа. Самият дух, каза той, а не лечителката, преместил събирателните ни точки.
— Тогава ти обясних, макар че ти нищо не разбра — продължи дон Хуан, — че цялото изкуство и сила на лечителката са се насочили в това, да премахне съмненията от умовете на присъстващите. По този начин тя е дала възможност на духа да премести събирателните им точки. След като тези точки са преместени, оттам нататък вече всичко е възможно. Те са навлезли в страната, където чудесата са нещо обикновено…