Освен това лечителката сигурно е била и магьосница, из-тъкна дон Хуан и ме подкани да си спомня повече подробности от операцията и преди всичко колко безжалостно се е държала лечителката с хората около нея и най-вече със самия пациент.
Повторих му онова, което си спомнях от случката. Тонът и тембърът на равния женски глас на лечителката се промениха драстично, щом изпадна в транс, и преминаха в дълбок дрезгав мъжки глас, който обяви, че тялото на лечителката е обладано от духа на воин от предколумбово време. След това известие държането на лечителката коренно се измени. Личеше й, че е в транс, и сигурно затова продължи да действа с абсолютна увереност и непоколебимост.
— Предпочитам „безжалостност“ пред „увереност“ и „непоколебимост“ — рече дон Хуан и продължи: — За да създаде подходяща обстановка за нахлуването на духа, тя е трябвало да бъде безжалостна.
Той додаде, че трудните за обясняване случаи, каквато е и въпросната операция, са в действителност много прости. Трудността им идва единствено от упоритата ни страст към разсъждаването. Ако не разсъждаваме така трескаво, всичко си отива на мястото.
— Това е пълен абсурд, дон Хуан — казах аз със страстна убеденост.
Припомних му, че самият той изискваше „отговорност на мисленето“ от всички нас — неговите чираци, и че дори критикуваше своя собствен учител, задето не бил много добър в мисленето.
— Разбира се, аз настоявам всеки около мен да мисли ясно — каза той. — И обяснявам на всеки, който има уши да чуе, че единственият начин да мислиш ясно е, като не мислиш въобще! Бях уберен, че си разбрал това типично магьосническо противоречие.
Бурно възроптах срещу тази мъглявост. Той се засмя и се пошегува с нуждата ми да се защитавам. После отново обясни, че за магьосника съществуват два вида мислене. Едното е обикновеното ежедневно мислене, което се управлява от нормалната позиция на събирателната точка. То е объркано, хаотично мислене, което не отговаря в действителност на нуждите на магъосника и оставя твърде големи колебания и неясноти в главата му. Другото е прецизното, точното мислене. То е действено, пестеливо и оставя много малко неща необяснени. Дон Хуан отбеляза, че за да се осъществи този вид мислене, събирателната точка трябва да се премести. Или поне трябва да спре ежедневния тип мислене, за да даде възможност на събирателната точка да се премести. И всъщност се оказва, че така явното „противоречие“ изобщо не е противоречие.
— Искам да си спомниш нещо, което направи преди време — каза той. — Искам да си спомниш едно особено преместване на твоята събирателна точка. А за да го направиш, трябва да спреш да разсъждаваш по обичайния начин. Тогава другият тип, видът, който аз наричам „ясно мислене“, ще вземе връх и ти ще успееш да си спомниш.
— Но как да спра да мисля? — попитах аз, при все че вече знаех какво ще ми отговори.
— Като възнамериш преместването на събирателната си точка — каза той. — Намерението се избиква с очите.
Казах на дон Хуан, че съзнанието ми се лута напред-назад между моменти на дълбоко просветление, когато всичко ми е кристално ясно, и периоди на пълно духовно изтощение, по време на които въобще не разбирам за какво ми говори. Той се опита да ми помогне, като обясни, че усещането ми за нестабилност идва от слабото колебание на моята събирателна точка, която все още не се е стабилизарала в новата си позиция, постигната преди няколко години, колебанието било резултата от остатъчните ми чувства на самосъжаление.
— Каква е тази „нова позиция“, дон Хуан? — попитах го аз.
— Преди години, именно това искам да си спомниш, твоята събирателна точка стигна до зоната на несъжаление — отговори той.
— Не разбирам.
— Зоната на несъжаление е мястото на безжалостността — каза той. — Но всичко това ти го знаеш. Засега, дока-то си спомниш, нека кажем, че безжалостността, бидейки специфична позиция на събирателната точка, се проябява в очите на магьосниците. То е като блещукаща ципа върху очите им. Очите на магьосниците блестят, колкото е по-голям блясъкът, толкова по-безжалостен е магьосникът, в този момент твоите очи са направо матови…
Той обясни, че когато събирателната точка се премести в зоната на несъжаление, очите започват да блестят, колкото по-стабилно се закрепи събирателната точка в новата си позиция, толкова по-блестящи са очите.