Със сетни сили се „измъкнах навън“ и скочих на крака.
— Какво ми направи, дон Хуан?
— Понякога си направо непоносим — каза той. — Твоето разсипничество може да влуди човек! Събирателната ти точка тъкмо се озова на възможно най-благоприятното място, за да си спомниш всичко, което искаш, и ти какво направи?! Остави всичко да отиде по дяволите само за да ще попиташ какво съм ти направил.
За момент замълча, после се усмихна. Седнах пак.
— Но всъщност да бъдеш досаден е най-добрата ти черта — добави той. — Тъй че защо да се ядосвам?
И двамата избухнахме в оглушителен смях. Това си беше наша шега.
Преди години се чувствах едновременно трогнат и смутен от тоталната всеотдайност на дон Хуан към мен, в желанието си да ми помогне той ми се беше посветил изцяло. Не можех да си представя защо трябва да ми засвиде-телства подобна добрина. Беше ясно, че той няма нужда от мен. По-скоро обратното. Не очакваше нищо от мен. От житейски опит знаех, че нищо на този свят не се дава даром, но от друга страна, не можех да измисля каква полза би могъл да има дон Хуан от мен и това страшно ме притесняваше.
Един ден го запитах съвсем направо каква ще му е ползата от нашите взаимоотношения. Признах си, че нямам представа.
— Няма да разбереш — каза той.
Отговорът му ме подразни, войнствено му отвърнах, че не съм глупак и може поне да се опита да ми обясни.
— Добре, да кажем, че ще го разбереш, но със сигурност няма да го харесаш — отговори той с онази усмивка, която неизменно цъфваше на лицето му, когато започнеше да се заяжда с мен. — виждаш ли, аз действително искам да те предпазя.
Вече бе успял да събуди любопитството ми и настоях да ми каже какво има предвид.
— Сигурен ли си, че искаш да чуеш истината? — попита той, знаейки много добре, че аз никога няма да кажа „не“, дори от това да зависеше животът ми в момента.
— Разбира се, че искам да я чуя.
Той се разсмя като на сполучлива шега и колкото повече се смееше, толкова повече ме вбесяваше.
— Не виждам какво толкова смешно има тук — казах аз.
— Понякога дълбоколежащата истина не бива да бъде закачана — каза той. — Дълбоколежащата истина в случая е като зарит крайъгълен камък. Ако погледнем нещата над, рабо, може и да не харесаме крайните резултати. Лично аз предпочитам да избегна това.
Отново се разсмя. Очите му, искрящи с дяволит блясък като че ли ме предизвикваха да продължа темата. И аз настоях отново, че трябва на всяка цена да знам за какво говори. Постарах се гласът ми да прозбучи спокойно, но непоко-лебимо.
— Добре, щом толкова искаш — изрече той с вид на човек, покъртен от молбата. — Преди всичко трябва да ти кажа че всичко, което правя за теб, е хей така, без нищо в замя на. Няма да плащаш, както сам знаеш, бил съм винаги бе зупречен с теб. И както също знаеш, моята безупречносгп не е инвестиция. Не се опитвам да те обвържа, за да се грижиш за мен на старини. Но вземам нещо безкрайно ценно от нашите отношения. Едно своеобразно възнаграждение на безупречността, с която борабя със зарития крайъгълен камък, за който споменах. И това, което вземам, е именно онова нещо, което ти може би няма да разбереш или харе саш.
Той спря и ме загледа с дяволит блясък в очите.
— И все пак кажи ми го, дон Хуан! — възкликнах аз, раздраз нен от преднамереното му протакане.
— Искам да запомниш, че го казвам изрично по твое настояване — каза той, като продължаваше да се усмихва.
Дон Хуан замълча отново, а аз вече пусках искри.
— Ако ме преценяваш по моите постъпки спрямо теб — добави той, — ще трябва да се съгласиш, че винаги съм бил образец на търпение и последователност, но онова, което не знаеш, е, че за да постигна това, аз трябваше да се боря за безупречност така, както никога през живота си. За да мога да съм с теб, аз трябваше да се преобразявам ежедневно, да се въздържам с цената на нечовешки усилия.
Дон Хуан излезе прав. Не ми хареса това, което чух. Не исках да изпадам в малодушие и за това му отвърнах саркастично:
— Хайде, хайде, дон Хуан, не съм чак толкова лош. Гласът ми прозвуча съвършено неестествено.
— Точно толкова лош си — каза той със сериозно изражение, — Ти си дребнав, разточителен, самонадеян, агресивен, сприхав и самомнителен. Освен това си сръдлив, досаден, муден и неблагодарен. Притежаваш една ненаситна жажда за себеугаждане. И най-лошото е, че имаш свърхекзалтирана представа за себе си, при това без каквото и да било покритие. Истината е, че ми се гади от самото ти присъствие.