Жената се разсмя. Помислих, че се смее на мен. Тогава дон Хуан им каза най-сериозно, че съм пристигнал в Мексико, за да си търся жена. Попита ги дали не познават някоя честна, скромна, непорочна жена, която иска да се омъжи, без при това да придиря за красавец, каза, че е упълномощен да говори от мое име.
Жените се заливаха от смях, а аз се чувстбах искрено огорчен. Дон Хуан се обърна към келнерката и направо я попита дали би се омъжила за мен. Тя отвърна, че е сгодена. Гледаше ме, сякаш взема дон Хуановите подмятания на сериозно.
— Защо не го оставиш сам да каже нещо за себе си? — оба ди се старата дама.
— Защото има дефект в говора — отговори й дон Хуан. — Ужасно пелтечи!
Тогава келнерката подметна, че когато съм си поръчвал, не съм пелтечел.
— О, ти си наблюдателна! — учуди се дон Хуан. — Само ко гато си поръчва храна, той може да говори като всеки друг, казвал съм му не един път, че ако желае да се научи да говори нормално, трябва да бъде безжалостен. Добедох го тук, за да му дам няколко урока по безжалостност.
— Горкият човек! — каза старата дама.
— Е, хубаво. А сега трябва да тръгваме да му търсим любов — каза дон Хуан и се надигна.
— Ти сериозно ли говориш? — попита младата келнерка.
— А ти как мислиш? — отговори й той. — Аз ще му помог на да се сдобие с онова, от което се нуждае, за да може да пресече границата и да отиде до мястото на безжалостността.
Помислих си, че за дон Хуан „Мястото на безжалостността“ трябва да е или женитбата, или САЩ. Засмях се и на тази метафора и ужасно запелтечих, което изплаши двете жени и накара дон Хуан да се разсмее от сърце.
— Тогава на всяка цена трябваше да ти съобщя за намерението си — продължи да обяснява по-нататък дон Хуан. — Така и направих, но то мина покрай ушите ти, както и трябваше да бъде.
Той каза, че след като духът се прояви, завършването на всяко действие става с лекота. И моята събирателна точка е достигнала зоната на безжалостността, когато под натиска на неговото превъплъщение била принудена да напусне обичайното си място на себеотразяване.
— Позицията на себеотразяване — продължи дон Хуан — принуждава събирателната точка да събере един свят на фалшиво съчувствие, но и на съвсем истинска жестокост и егоцентршъм, в този свят единствените истински чувства са онези, които са изгодни за човека, който ги изпитва. За магьосника безжалостността не е жестокост. Безжалостността е антиподът на самосъжалението или на самомнението. Безжалостността е трезвост.
ИЗИСКВАНИЯТА НА НАМЕРЕНИЕТО
ДА РАЗБИЕШ ОГЛЕДАЛОТО НА СЕБЕОТРАЗЯВАНЕТО
Прекарахме нощта там, където си бях спомнил своето изживяване в Гуаймас. През същата нощ, тъй като събирателната ми точка в момента беше податлива, дон Хуан ми помогна да достигна нови позиции, които веднага се превръщаха в смътни неспомени.
На другия ден не успях да си спомня какво се бе случило или какво бях почувствал, въпреки това изпитвах отчетливото усещане, че съм имал чудновати изживявания. Дон Хуан се съгласи, че събирателната ми точка се е преместила отвъд неговите очаквания, макар че отказа да ми разка-же какво съм правил. Единственият му коментар беше, че един ден ще си спомня всичко.
По обяд продължихме да изкачваме планината, крачехме мълчаливо, без да спираме до късно след обяд. След като бавничко изкатерихме стръмен планински хребет, дон Хуан изведнъж се обади. Не разбрах нищо от това, което каза. Повтори го и стана ясно, че иска да спрем на една широка скална тераса, която се вшкдаше от мястото, където бяхме застанали. Там канарите и големите шубраци щели да ни защитят от вятъра.
— Кажи ми, кое е най-подходящото място на терасата да прекараме на открито цялата нощ? — запита ме той.
Докато се катерехме, бях съзрял почти незабележимия тогава скален перваз. Изглеждаше като тъмно петно по масивното лице на планината. Успях да го различа с един бърз опипващ поглед. Сега, когато дон Хуан искаше мнението ми, аз открих още едно, по-тъмно, почти черно петно на южния край на терасата. Тъмният перваз и почти черното петно по него не предизвикваха у мен никакво чувство на страх или безпокоиство. Усещах, че терасата ми допадаше. А още повече ми се нравеше черното петно в южния й край.