— Там е много тъмно, но на мен ми харесва — казах на дон Хуан, когато стигнахме скалната тераса.
Той се съгласи, че това е най-доброто място за целонощно бдение, каза, че това е петно със специално енергийно ниво и че той също харесва привлекателния му сумрак.
Насочихме се към няколко по-изпъкнали скали. Дон Хуан разчисти едно място покрай канарите и седнахме, като опряхме гръб о тях.
Казах, че мястото е прекрасно. Чудно как го бях доловил с очите си.
— Дали си го доловил само с очите — рече той. — Това беше малко по-сложна работа.
— Какво искаш да кажеш, дон Хуан? — запитах го аз.
— Исках да кажа, че вече притежаваш способности, които все още не осъзнаваш — отговори той. — Понеже си така небрежен и лекомислен, може би си въобразяваш, че всичко, което долавяш, са най-обикновени сетивни възприятия.
Дон Хуан каза, че ако се съмнявам, по-добре да сляза обратно долу, в подножието на планината, и оттам сам да се уверя в думите му. Предсказа, че няма да видя тъмното петно просто като гледам отдолу към него.
Нямах причина да се съмнявам в думите му, нито пък имах намерение повторно да изкачвам планината.
Той обаче настоя да се спуснем. Помислих, че го прави само за да ме дразни. Притесних се обаче при мисълта, че може и да не се шегува. Той се засмя така силно, че чак се задави.
Дон Хуан подчерта, че всички животни могат да откриват в заобикалящата ги среда области или зони със специално енергийно ниво. Повечето от тях изпитват страх от тези места и ги избягват. С изключение на пумите и койотите, които лежат и дори спят на такива места, когато ги открият. Но така или иначе, само магьосниците търсят съзнателно подобни петна заради специфичните им ефекти.
Попитах го какви са тези ефекти. Дон Хуан отговори, че Шези места излъчват недоловими импулси ободрителна енергия и отбеляза, че обикновените хора, живеещи в естествени условия, също могат да откриват подобни петна, макар и да го вършат несъзнателно.
— Тогава как разбират, че са ги открили? — попитах аз.
— Не разбират — отговори той. — Магьосниците, наблюдаващи хората, които следват утъпкани горски пътеки, веднага забелязват, че тези хора усещат тежестта на умората и сядат за почивка именно на такова петно, заре дено с положителна енергия. А когато прекосяват област с отрицателен енергиен поток, те стават нервни и ускоряват крачка. Ако ги попиташ защо е така, ще ти кажат, че се забързват, защото са се почувствали пълни с енергия. Но всъщност е точно обратното — единственото място, което изпълва с енергия, е там, където са се почувствали из морени.
Дон Хуан каза, че магьосниците са способни да откриват такива петна, долавяйки с целите си тела енергийни микровълни в заобикалящата ги среда. Увеличената енергия на магьосниците, получена от намаляването на тяхното себеотразяване, дава на сетивата им по-голям обхват на възприятие.
— Опитвам се да ти кажа, че единственият полезен на чин на действие както за магьосниците, така и за обикновените хора се състои в ограничаване на контактите ни с нашата самопредстава — продължи той. — Онова, към което нагуалът се стреми при взаимоотношенията си със своите чираци, е да разбие огледалото на себеотразяването им.
Той добави, че всеки чирак е индивидуален случай и нагуалът трябва да оставя на духа да решава детайлите.
— Всеки от нас има различна степен на привързаност към своето себеотразяване — продължи дон Хуан. — И тази привързаност я усещаме като нужда. Например, преди да тръгна по пътеката на познанието, моят живот беше една „безкрайна нужда“. И дори години след като нагуалът Хулиан ме беше взел под крилото си, аз продължавах да изпитвам същата болезнена необходимост, дори по-силна.
Но има хора — както магьосници, така и обикновени, които не се нуждаят от никого. Те черпят покой, хармония, смях и познание направо от духа. Просто нямат нужда от посредници. За теб и за мен обаче е друго. Аз съм твоят посредник, а нагуалът Хулиан беше моят. Посредниците освен че осигуряват един минимален шанс — осъзнаването на намерението, помагат и за развиване на човешкото огледало на себеотразяването.
Единствената конкретна помощ, която ти получаваш от мен, е, че аз атакувам твоето себеотразяване. Ако не беше тя, ти щеше да си губиш времето. Това е единствената реална помощ, която получаваш от мен.
— Ти, дон Хуан, си ме научил повече от всекиго през целия ми съзнателен живот досега — възпротивих се аз.
— Учих те на всякакви работи, за да уловя вниманиетоти — каза той. — Ти си готов да се закълнеш, че това обучение е било най-важното нещо за теб, но не е така. Обучени ето има много малка стойност. Магьосниците твърдят, че преместването на събирателната точка е единственото нещо, което има значение… И това преместване, както сам добре знаеш, зависи от натрупването на енергията, а не от даването на инструкции.