Като чу това, той изпадна в един от своите, станали вече обичайни, пристъпи на необясним смях — необясним от моя гледна точка, разбира се, необясним за мен.
Сигурно съм имал доста сърдит вид, защото дон Хуан положи ръката си върху рамото ми.
— Смея се така, защото ти си направо безнадежден случай — каза той. — Отговорът на всичко, за което ме питаш, ще ти избади очите, а ти не го виждаш! Изглежда, това ти е орисията.
Погледът му блестеше с такава безумна налудничавост и дяволитост, че в крайна сметка и аз се разсмях.
— Повтарях ти до пълно изтощение, че в магьосничеството не съществуват процедури — продължи той. — Тук няма методи, няма стъпки. Единственото нещо, което има значение, е преместването на събирателната точка. И никаква процедура не е в състояние да го предизвика. То се получава от само себе си.
Той ме побутна, като че ли да изправи раменете ми, и се взря в очите ми, вниманието ми се прикова в думите му.
— Хайде да видим сега как си представяш това — каза той. — Току-що казах, че преместването на събирателната точка става от само себе си. Но казах освен това, че само то присъствие на нагуала премества събирателната точка на чирака, а начинът, по който нагуалът маскира безжалостността си, или помага на това преместване, или го възпрепятства. Ти как би разрешил това противоречие?
Признах си, че тъкмо щях да го попитам за това явно противоречие, което сам бях доловил, но не знам как да го разреша. Не съм практикуващ магьосник.
— Какъв си тогава? — запита той.
— Студент по антропология, който се опитва да разбере с какво се занимават магьосниците — отвърнах му аз.
Това не беше самата истина, но не беше и лъжа. Дон Хуан се разсмя.
— Твърде късно е за това — каза той. — Събирателната ти точка вече е преместена. А именно преместването е онова, което прави човека магьосник.
А онова, което шглежда като противоречие, всъщносщ са двете страни на една и съща монета. Нагуалът примамва събирателната точка да се премести, като помага да се разбие огледалото на себеотразяването. Но дотук свършват нагуалските възможности. Истинският тласкач е духът, абстрактът — нещо, което не може да бъде видяно или пипнато, нещо, което изглежда не съществува, но въпреки това… го има. Затова магьосниците казват, че събирателната точка се премества от само себе си, или пък че я премества нагуалът. Нагуалът, в качеството си на прободник на абстракта, има правото чрез действията си да бъде изразител на духа.
Погледнах дон Хуан въпросително.
— Нагуалът премества събирателната точка и все пак не той е този, който извършба действителното преместване — обясни дон Хуан. — Или може би е по-подходящо да се каже, че духът изразява себе си съобразно безупречността на всеки един нагуал. Духът може да премести събирател ната точка дори просто с присъствието на един безупречен нагуал.
Дон Хуан каза, че искал да изясни този момент, защото? ако бъде разбран погрешно, това отвежда нагуала обратно при самомнението му и по този начин — към неговата гибел като такъв.
Той смени темата и каза, че тъй като духът не приема никаква субстанция, магьосниците се занимават по-скоро със специфичните случаи и начини, по които могат да разбият огледалото на себеотразяването.
Дон Хуан отбеляза, че в тази област е важно да се осъзнае практическата стойност на различните начини, чрез които нагуалите маскират своята бежалостност. Той каза, че моята маска на великодушие например е подходяща при по-побърхностна работа с хора, но напълно неудачна за разбиване на себеотражението, защото би ме принуждавала да изисквам едно почти невъзможно решение от тяхна страна, а именно съвсем неподготвени да се хвърлят в света на магьосниците.
— Такъв скок трябва да бъде предварително подготвен — продължи той. — А за да се подготви той, всеки вид маска за нагуалска безжалостност би свършила работа, с изключение маската на великодушие.
Може би защото отчаяно исках да вярбам, че действително съм великодушен, забележките му за моето държане събудиха чувството ми на вина. Той ме увери, че няма от какво да се срамувам — единственият нежелателен резултат от моето псевдовеликодушие бил, че то не води в крайна сметка до позитивна измама.
В това отношение, каза той, въпреки че много съм приличал на неговия благодетел, маската ми на великодушие била твърде недодялана и прекалено очевидна, за да ми е от полза като учител. Неговата собствена маска на благоразумие била далеч по-ефективна, при създаването на подходяща атмосфера за преместване на събирателната точка. Учениците му безрезервно вярвали на неговото псевдоблагоразумие, в действителност те изпадали под влиянието на неговото лъжеблагоразумие до такава степен, че той можел с лекота да ги мами както си иска.