— Онова, което ти се случи в Гуаймас, беше пример за това, как маскираната нагуалска безжалостност разбива себеотразяването — продължи той. — Моята маска беше твоят провал. И ти, като всички останали, повярва на „благоразумието“ ми. И, разбира се, очакваше преди всичко проявата на последователност в това мое благоразумие.
Когато се изправих пред теб не само с поведението си на грохнал старец, но и с външния си вид на такъв, съзнанието ти се помъчи да възстанови моята последователност и по този начин — твоето себеотразяване. И така ти реши, че сигурно съм получил удар.
Накрая, когато стана абсолютно невъзможно да продължаваш да вярваш в последователността на моето благоразумие, твоето огледало започна да се пропуква. От този момент нататък прехвърлянето на събирателната ти точка бе въпрос само на време. Единственият въпрос беше дали тя ще успее да стигне до зоната на безжалостност.
Сигурно съм се сторил скептично настроен на дон Хуан, защото той взе да ми обяснява, че светът на нашето себеотразяване, или на нашето самосъзнание, е много крехък и се крепи на няколко ключови идеи, които поддържат неговия порядък, когато тези идеи рухнат, порядъкът също се разпада.
— Кои са тези ключови идеи, дон Хуан? — попитах аз.
— В твоя конкретен случай, както и в случая с наблюдаващите при онази лечителка, за която говорихме с теб преди време, ключовата идея е последователността — отговори той.
— Що е последователност тогава? — запитах го аз.
— Идеята, че ние сме едно неделимо цяло — каза той. — Онова, на което се крепи нашият свят, е увереността ни, че сме непроменими. Допускаме, че държането ни подлежи на промяна, също така, че реакциите и мненията ни могат да бъдат променени, но идеята, че сме податливи на промяна на външния вид до степен да се превърнем в някой друг, е вече извън порядъка на нашето себеотразяване, когато магьосникът прекъсне този порядък, светът на здравия разум и логиката рухва.
Исках да го запитам дали разбиването на индивидуалната последователност е достатъчно, за да нагара събирателната точка да се премести. Дон Хуан като че ли очак-ваше въпроса. Той каза, че разбиването се явява просто един омекотител, един ресъор. Онова, което помага на събирателната гпочка да се премести, е нагуалската безжа-лостност.
След това той съпостави действията си през онзи следобед в Гуаймас с действията на лечителката, които вече бяхме обсъждали, каза, че лечителката разбила себеотразя-ването на хората от публиката чрез серия от постъпки, за коити те нямали еквиваленти в ежедневието си — драматично духовно завладяване, промяна на гласа, открит срез върху човешкото тяло, веднага щом последователността на собствената им идейна представа за тях самите била разкъсана, събирателните им точки били готови да се пре местят.
Той ми припомни, че преди време ми бе описал общата представа за „спирането на света“. Тогава бе казал, че „спирането на света“ е толкова необходимо за магьосниците, колкото са писането и четенето за мен. То се състои в това да се внесе противоречив елемент в материята на ежедневното ни поведение с цел да се спре иначе плавният поток от обикновени събития — събития, подредени в умовете ни от разума.
Противоречивият елемент се нарича „не-правене“ или обратното на правенето. „Правенето“ е всичко, което от своя страна е част от цялото, за което имаме познавателно описание. „Не-правенето“ е елемент, който не принадлежи към планираното цяло.
— Магьосниците, понеже са прижривачщ познават човешкото поведение до съвършенство — каза той — Те разбират например, че човешките същества са същества на описа. Познаването на постъпленията и разходите в даден опис е това, което прави от човека учен или експерт в съответната област.
Магьосниците знаят, че когато описът на един обикновен човек се провали, той или разширява своя опис, или светът му на себеотразяване рухва. Обикновената личност желае да включва нови и нови раздели в своя опис, стига те да не противоречат на основния инвентаризационен ред. Но ако разделите противоречат на този порядък, човешкото съзнание рухва. Описът е съзнанието, когато се опитват да разрушат огледалото на себеотразяването, магьосниците се осланят именно на това.
Дон Хуан обясни, че онзи ден, когато трябвало да разкъса моята последователност, той внимателно избрал „подпорите“ за своите действия. Преобразявал се бавно, докато наистина се превърнал в немощен старец, и тогава, за да усили разкъсването на моята последователност, ме отвел в ресторант, където го знаели като болнав старик.