Прекъснах го. Подразни ме противоречието, което не бях забелязал преди. Навремето твърдеше, че се е преобразил, за да опознае старостта. Моментът бил крайно подходящ и неповторим. Но как в ресторанта са го познавали като старец, който страда от мозъчни удари, след като не се е преобразявал преди?
— Йагуалската безжалостност е многолика — каза той. — Тя е като сечиво, което се приспособява за много работи. Безжалостността е състояние на съществуване. Тя е ниво на намерение, което нагуалът достига. Нагуалът я използва, за да подмами преместването на собствената си събирателна точка или тази на чираците му. Или пък я използва, за да се прикрие. Аз започнах онзи ден като прикривач, който се преструва на възрастен, а го завърших като един наистина грохнал старец. Моята безжалостност, контролирана посредством очите ми, премести собствената ми събирателна точка.
Въпреки че често съм бивал стар и болен човек, аз само съм се прикривал, играел съм си на старец. Никога преди въпросния ден обаче не бях премествал събирателната си точка точно на специфичното място за възраст и старческа немощ, каза, че още в мига, в който възнамерил да бъде стар, очите му загубили блясъка си и аз веднага съм забелязал това. Тревогата се изписала по цялото ми лице. Изчезването на блясъка от очите му било последица от използването им, за да възнамери позицията на старец. Щом събирателната му точка достигнала тази позиция, той вече можел да остарее както на външен вид, така и с поведение и усещане Помолих го да изясни мисълта си за възнамеряването с очите. Имах смътното усещане, че съм я разбрал, но въпреки това не можех да я формулирам дори за себе си.
— Единственият начин да се говори за това е да се каже, че намерението се възнамерява посредством очите. Знам, че е така, и въпреки това, точно както и ти, не мога да си изясня каквр знам. Магьосниците разрешават тази труд ност, като приемат нещо съвсем очебидно: човешките същества са далеч по-сложни и загъдъчни и от най-необузданите ни фантазии.
Казах му, че това не е отговор на моя въпрос.
— Но очите наистина правят това — отсече дон Хуан рязко. — Не зная как, но го правят. Те извикват намерението чрез нещо неясно, което притежават, нещо в техния блясък. Магьосниците казващ, че намерението се изживява с очите, а не с разума.
Отказа да говори повече за това и отново се върна към тълкуването на моя спомен. Повтори, че щом събирателната точка попаднала в специфичната за стар човек позиция, съмненията ми трябвало веднага да изчезнат, но тъй като съм се намирал в апогея на своята свръхрационалност, аз моментално съм впрегнал в работа всичките си сили, за да мога на всяка цена да си обясня неговата промяна.
— Казвал съм ти безброй пъти, че прекалената рационалност е пречка — каза дон Хуан. — Човешките същества притежават дълбоко чувство за магия. Ние сме част от магията на света. Рационалността е само нещо като лак — наше външно покритие. Ако разкъсаме ципата, отдолу ще открием стаения магьосник. Някои от нас обаче много трудно достигат тази потулена сърцевина, докато други го правят с неимоверна лекота. Ние с теб много си прили чаме в това отношение — и двамата трябва да паднем, облети в кървава пот, преди да се освободим от нашето себеотразяване.
Обясних му, че лично за мен придържането към моята рационална настройка винаги е било въпрос на живот или смърт. Още повече — когато става дума за изживяванията ми в неговия свят.
Той допълни, че онзи ден в Гуаймас моята рационалност доста го измъчила. Още от самото начало му се наложило да вкара в употреба всички похвати, които знаел, за да по-разклати основите й. Накрая се облегнал с все сила на раменете ми и за малко да ме повали. Този груб физически подход бил първият шок за моето тяло. А това, заедно със страха, причинен ми от липсата на последователност у него, пробило моята рационална броня.
— Но пробиването на твоята рационална броня не бе достатъчно — продължи дон Хуан. — Знаех, че за да може събирателната ти точка да достигне зоната на безжалостност, трябва да залича всяка следа от последователност у мен самия. И именно тогава наистина грохнах и те накарах да се луташ из града, а накрая ти се ядосах и те плеснах. Ти беше шокиран, но в един миг, тъкмо преди да се събземеш, нанесох върху огледалото на твоя собствен образ окончателния удар: изкрещях в лицето ти „гаден убиец“. Не очаквах, че ще побегнеш. Бях забравил за невъздържаните ти изблици.