Дон Хуан каза, че, напук на моята незабавна възстановителна тактика, в момента, в който съм се вбесил от неговата старческа немощ, събирателната ми точка достигнала зоната на безжалостност. Или може би обратното би било по-точно: побеснял съм, защото събирателната ми точка достигнала зоната на безжалостност. Това обаче било без значение, важното било, че събирателната точка се е озовала там.
А веднъж озовала се там, моето поведение коренно се променило. Станал съм студен, пресметлив и безразличен към собствената си безопасност.
Попитах дон Хуан дали е видял всичко това. Не си спомнях да съм го разказвал. Той отговори, че за да узнае какво съм изпитвал, трябвало само да се вглъби в себе си и да си пропомни собственото си изживяване навремето.
Той посочи, че събирателната ми точка се закотвила в новата си позиция, когато той се върнал в обичайната си същност. Но дотогава съзнанието ми за неговата нормална последователност било преживяло такъв дълбок шок, че последователността повече не действала като свързваща сила. И точно в този момент, от новата си позиция, моята събирателна точка ми позволила да си изградя друг тип последователност, съществуваща под формата на особена безпристрастна твърдост, която оттогава се превърнала в мои нормален начин на поведение.
— Последователността играе толкова важна роля в нашия живот, че ако случайно целостта й пострада, тя моментално се възстановява — продължи той. — При магьосниците обаче, щом веднъж събирателната точка достигне зоната на безжалостност, последователността им вече никога не е същата. Тъй като ти по природа си ненаблюдателен, все още не си забелязал, че от онзи ден в Гуаймас, ос-бен всичко друго, си станал и по-способен да възприемаш всякакъв вид непоследователност в нейните реални измерения — естествено, след известна символична борба с твоя разум.
Очите му искряха с насмешка.
— Това беше също така денят, в който ти постигна своята маскирана безжалостност — продължи той. — Твоята маска, разбира се, не беше така добре оформена, както е сега, но онова, което притежаваше тогава, съдържаше зачатъците на това, което впоследствие щеше да се превърне в маската ти на великодушие.
Опитах се да възразя. Не харесвах мисълта за маскиране на безжалостност, независимо как я представяше дон Хуан.
— Не използвай маската си върху мен — каза той, смеейки се. — Запази я за по-подходящ обект — някой, който не те познава.
Той ме подкани да си спомня внимателно момента на появата на маската.
— Веднага щом като почувства, че ледената ярост те залива — продължи той, — искаше да я прикриеш. Ти не се шегу ва с нея, както би направил моят благодетел. Не използва благоразумието, както бих направил аз. Не се престори на заинтересуван, както би направил нагуалът Елиас. Това са трите нагуалски маски, които знам. А какво направи? Спокойно тръгна към своята кола, като подари половината от пакетите с ненужни покупки на момчето от магазина, кое то излезе да ти помогне.
Сега за първи път си спомних, че някой ми е помагал да нося пакетите, казах на дон Хуан, че тогава пред очите си виждах само танцуващи светлини и дори си помислих, че ги виждам, защото съм на път да припадна.
— Не си бил на път да припаднеш — отговори дон Хуан. — Но си бил на път да навлезеш в състояние на сънуване и виждане на духа от само себе си, подобно на Талия и моя благодетел.
Казах на дон Хуан, че не проява на великодушие беше онова, което ме накара да дам част от пакетите на момчето, а ледена ярост. Просто трябваше да направя нещо, за да се успокоя, и това беше първото, което ми хрумна.
— Нали точно това ти казах и аз. Твоето великодушие не е истинско — сряза ме той и се присмя на обзелото ме смущение.
БИЛЕТ КЪМ БЕЗУПРЕЧНОСТТА
Междувременно вече се бе стъмнило, казах на дон Хуан, че съм напълно изтощен, помолих го да отложим останалата част от пътуването и да се върнем вкъщи, но той заяви, че трябва да използваме всяка минута, за да преглеждаме магьосническите истории или да си спомняме, като преместваме събирателната си точка колкото е възможно по-често.
Бях унил и отпаднал — състояние, което можеше да породи единствено чувство на несигурност и липса на убеденост.
— Тази твоя несигурност трябваше да се очаква — простичко каза дон Хуан. — в края на краищата имаш си работа с нов за теб вид последователност. Необходимо е време, за да свикнеш с нея така, че да я използваш, воините прекарват цели години в забрава, когато не са нито обикновени хора, нито магьосници.