— Какво става накрая с тях? — попитах аз. — Избират ли си „страна на барикадата“?
— Не. Те нямат избор — отговори той. — Просто разбират, че вече са магьосници. Трудността е в това, че огледалото на себеотразяването е изключително мощно и пуска жертвите си само след свирепа борба.
Той спря да говори и потъна в размисъл. Цялото му тяло придоби една особена скованост, каквато бях забелязал и преди, когато дон Хуан биваше зает с онова, което аз наричах отнесена мечтателност, а той — преместване на събирателната му точка, свързано със спомнянето.
— Ще ти разкажа историята за магьосническия билет към безупречността — обади се неочаквано той, след около половин час пълно мълчание. — Ще ти разкажа историята на Моята смърт.
Дон Хуан започна наново да описва какво се бе случило след пристигането му в щата Дуранго, все още предрешен в женски друхи, след едномесечно пътуване през Централно Мексико, каза, че старият Белисарио го отвел направо в една къща, за да го скрие от човека чудовище, който го преследвал.
Щом пристигнали, дон Хуан се представил на всички в къщата неочаквано охотно, като се има предвид стеснителната му природа. А те били седем красиви жени и един странен необщителен мъж, който не отронил дума. Дон Хуан забаблявал прелестните жени, като им разказвал как човекът чудовище се опитвал да го залови. Те били заплене-ни най-вече от предрешения му вид, в който все още се намирал, както и от историята, сбързана с преобличането му. С удоволствие слушали подробностите около това пътуване и една през друга го събетвали как да доусъвършенства придобитите познания. Дон Хуан се изненадал от тяхната самоувереност, която му се сторила направо невероятна.
Седемте жени били много изискани в обноските си и с тях той се чувствал щастлив. Харесвал ги и им се доверявал. Те от своя страна се отнасяли с уважение и разбиране към него. Но все пак нещо в очите им му подсказвало, че под тяхната чаровна външност се таи студенина.
Решил, че щом тези здрави и красиви създания са толкова спокойни и непринудени, значи са леки жени. Но въпреки това знаел, че не са такива.
Дон Хуан можел на воля да се скита из стопанството. Бил смаян от грамадната постройка и нейните дворове и градини. Никога преди не бил виждал подобно нещо. Това била стара колониална сграда с висока зидана ограда. Зад зида се виждали балкони с цветя и вътрешни дворове с огромни овощни дървета, къщата се състояла от просторни стаи и дълги, проветриви коридори. На горния етаж се по-мещавали някакви загадъчни спални, до които дон Хуан нямал достъп.
През следващите дни дон Хуан бил изумен от грижите на жените към него. Непрекъснато му угаждали и го гледали в очите. Били ужасно мили с него. Но никога преди не се бил чувствал така самотен. Постоянно бил в компанията на красивите странни жени и при все това никога не се бил чувствал така сам. Мислел си, че усещането му за самота се дължи на това, че не умее да предугади поведението на жените или да разбере истинските им чувства. Знаел за тях само онова, което сами благоволявали да му кажат.
Няколко дни след неговото пристигане една от жените, която имала вид на старша, му дала комплект чисто нови мъжки дрехи и му казала, че женската му маскировка вече не е нужна, защото който и да е бил онзи чудовищен човек, насам той не се е мяркал, казала му още, че е сбободен да си върви, ако пожелае.
Дон Хуан поискал да се види с Белисарио, който бил изчезнал от деня на пристигането им, жената отвърнала, че Белисарио си е отишъл. На тръгване обаче бил казал, че дон Хуан може да остане в къщата колкото пожелае, но само ако е в опасност.
Дон Хуан рекъл, че се намира не просто в опасност, а в смъртна опасност! През тези няколко дни, прекарани в къщата, той непрекъснато виждал чудовището да се прокрад-ва из околните ниви, жената не му повярвала, нарекла го изпечен мошеник, който лъже, само и само за да го оставят да си лентяйства, казала му, че тяхната къща не е място за шляене, че те всички са сериозни хора, които работят усилено, и не могат да си позволят да издържат безделници.
Дон Хуан се обидил. Изфучал навън, но щом зърнал следа от чудовището, страхът веднага изместил чувството му за гняв, втурнал се обратно в къщата и горещо замолил жената да му позволи да остане. Обещал й да върши безропотно черната ратайска работа, дори без заплащане, само да остане в имението.
Тя се съгласила, при положение че дон Хуан приеме две ус-ловия: първо, да не задава никакви въпроси; и, второ, да изпълнява точно всички нареждания, без да иска каквито и да било обяснения, жената го предупредила, че ако наруши тези правила, едва ли ще може да остане в къщата.