— Останах в онази къща действително против волята си — продължи да разказва дон Хуан. — Не ми се искаше да приемам условията й, но знаех, че чудовището дебне отвън. А в къщата бях на сигурна място. Знаех, че човекът чудовище винаги щеше да бъде възпиран от някаква невидима бариера, която заобикаляше къщата от всички страни на разстояние от около може би сто метра, вътре в този кръг бях в безопасност. Доколкото можех да се ориентирам, там, в онази къща, вероятно имаше нещо, което държеше чудовището настрани, а мен само това ме интересуваше. Освен това установих, че когато хората от къщата бяха около мен, чудовището никога не се появяваше.
След няколко седмици младият мъж, когото дон Хуан подозирал, че е живял в къщата на чудовището, маскиран като стария Белисарио, се появил отново, казал на дон Хуан, че е пристигнал току-що, и се представил като Хулиан, собственика на имението.
Дон Хуан, естествено, го попитал за маскировката му, но младият мъж, гледайки го без да мигне, отвърнал, че не разбира за какво говори дон Хуан.
— Как можеш да ми живееш в къщата и да имаш наглост та да ми говориш подобни глупости?! — разкрещял се той. — За кого ме вземаш!?
— Не си ли все пак Белисарио? — настоял дон Хуан.
— Не! — отрекъл младият мъж. — Белисарио е старец, а аз се казвам Хулиан и съм млад. Не вшкдаш ли?
Дон Хуан покорно признал, че това може и да не е маскировка, и моментално осъзнал абсурдността на твърдение-то си. Ако старостта не е била маскировка, тогава става дума за преобразуване, а това е още по-абсурдно.
Объркването на дон Хуан не спряло дотук. Той го попитал за чудовището и младият мъж отвърнал, че няма представа за какво чудовище му говори. Предположил, че дон Хуан е изплашен от нещо, иначе старият Белисарио не би му дал убежище. Но каквато и причина да имал дон Хуан да се крие, това си било негова работа.
Дон Хуан бил направо съкрушен от студенината в тона и държането на своя домакин. Рискувайки да си навлече повторно гнева му, дон Хуан му припомнил, че са се срещали и преди. Неговият домакин му отговорил, че никога не го е вшкдал, но че уважава желанията на Белисарио, тъй като се чувства задължен да го прави.
Младият мъж добавил, че не само е собственик на къщата, но и е отговорен за всеки човек в това домакинство, включително и за дон Хуан, който, укривайки се, вече е станал храненик на къщата. Ако на дон Хуан не му се нравел редът, бил свободен да върви където иска и да си пробва късмета с чудовището, което никой друг освен него не е виждал.
Преди да направи своя избор, дон Хуан благоразумно решил да попита какво означава понятието „да бъдеш храненик на къщата“.
Младият мъж отвел дон Хуан до онази част на сградата, която все още се намирала в строеж, и казал, че тя символизира собствения му живот и действия. Била недовършена. Наистина все още се строяла, но изглеждала, като че ли никога няма да бъде завършена.
— Ти си един от елементите на това недостроено здание — казал той на дон Хуан. — Да кажем, че си гредата, която ще поддържа покриба. Докато не я положим на мястото й и не сложим върху й покрива, не можем да знаем със сигурност дали тя ще издържи тежестта му. Майсторът дърводелец казва, че гредата ще издържи. Аз съм майсторът дърводелец.
Това метафорично обяснение не задоволило дон Хуан, който искал да знае какъв вид физически труд ще очакват от него.
Младият мъж пробвал нов подход.
— Аз съм нагуал — пояснил му той. — Аз нося свобода. Аз съм водачът на хората в тази къща. Ти се намираш в тази къща и поради това си част от нея независимо дали това ти харесва, или не.
Дон Хуан го изгледал втрещено, без да може да отговори.
— Аз съм нагуалът Хулиан — казал домакинът му, усмихвайки се. — Без моята намеса няма път към свободата.
Дон Хуан продължавал нищо да не разбира, но затова пък започнал да се тревожи за сигурността си, като гледал блуждаещия разсъдък на младия мъж пред него. Така се обезпокоил от това неочаквано развитие на нещата, че дори не се учудил на думата „нагуал“. Дон Хуан знаел, че „нагуал“ значи магьосник, и въпреки това не можел да възприеме думите на нагуала Хулиан в пълното им значение и смисъл. Или може би по някакъв начин той ги разбирал, макар че логично настроената част от съзнанието му не ги приемала.
Младият мъж се взрял за момент в него и след това казал, че същинската работа на дон Хуан ще се състои в това да му бъде личен слуга и помощник. Без заплащане, срещу подслон и храна. От време на време щял да има и някои други малки задачи, изискващи по-специално внимание. Дон Хуан ще трябвало сам да ги извършва или да следи за тяхното изпълнение. За тези специални услуги ще му бъдат изплащани малки парични суми, които ще се внасят във влог, открит на негово име от останалите членове на домакинството. По този начин, когато един ден пожелае да си тръгне, ще притежава на свое име малка сума, която ще му е от полза на първо време.