Младият мъж подчертал, че дон Хуан не бива да се счита за затворник, но ако реши да остане, ще трябва здраво да работи. И че по-важни от работата са трите условия, които трябва да изпълнява. Дон Хуан трябвало да положи сериозни усилия да научи всичко, което жените ще му покажат. Държането му с членовете на домакинстбото трябвало да бъде образцово, което означавало, че тук трябва да внимава ежеминутно за своето отношение и обноските си спрямо тях. При разговор с младия мъж трябвало да се обръща към него като към нагуал, а богато говори за него с други, да го нарича „нагуала Хулиан“.
Дон Хуан приел с неохота тези условия. И въпреки че не-забабно потънал в своята обичайна начумереност, той бързо усбоил задълженията си. Не разбирал само какво очак-ват от него в смисъл на отношение и обноски. И макар че не можел да посочи конкретен пример, дон Хуан вярвал искрено, че го лъжат и експлоатират.
Но чумеренето му станало негово постоянно състояние и той почти престанал да разговаря с останалите.
По същото време нагуалът Хулиан сбирал всички членове на домакинството и им обяснил, че въпреки огромната му нужда от помощник, той ще се съобрази с тяхното решение. Щом не харесват сърдитото поведение на новия му ординарец, имат право да го кажат на глас. Ако мнозинството не одобрява дон Хуан, той ще трябва да напусне дома и да приеме късмета си с онова, което го чака навън — било то чудовище или негова собствена измишльотина.
После нагуалът Хулиан отвел всичките вкупом пред парадния вход на къщата и приканил дон Хуан да им покаже човека чудовище. Дон Хуан им го посочил, но никой от тях не го видял. Дон Хуан се затичал като луд от човек към човек, настоявайки, че чудовището е там, и молел да му помогнат. Никой обаче не обърнал внимание на молбите му и го нарекли откачен.
Тогава нагуалът Хулиан поставил дон Хуановата съдва на гласуване. Необщителният мъж не пожелал да гласува. Той свил рамене и се отдалечил встрани, всички жени гласували открито срещу по-нататъшното оставане на дон Хуан при тях. Доводът им бил, че ходи все сърдит и в лошо настроение.
В разгара на спора обаче нагуалът Хулиан изцяло променил поведението си и започнал да защитава дон Хуан. На-мекнал, че може би жените недооценяват бедния млад човек, че може би той изобщо не е луд и действително вижда някакво чудовище. Нагуалът Хулиан казал, че може би лошото настроение на дон Хуан е резултат от неговите тревоги и вътрешни противоречия.
Избухнал скандал и жените се разкрещели на нагуала.
Дон Хуан чувал спора, но вече му било безразлично. Знаел, че в крайна сметка ще го изхвърлят и човекът чудовище със сигурност ще го плени и ще го отведе в робство. Дон Хуан се разридал, изпадайки в пълна безпомощност.
Отчаянието и сълзите му разколебали някои от разяреите жени. Тяхната водачка предложила друго разрешение: триседмичен пробен период, през който дон Хуановите постъпки и държане да бъдат оценявани ежедневно от всичките жени. Предупредила дон Хуан, че при най-малкото оплакване срещу него през този период веднага ще го изхвърлят навън.
Дон Хуан разказа как нагуалът Хулиан бащински го отвел настрани и продължил да забива в него клина на страха. Прошепнал на дон Хуан, че знае за чудовището, което броди из стопанството, въпреки това поради по-раншни споразумения с жените не можел да си позволи да им го каже. Нагуалът Хулиан посъветвал дон Хуан да престане да проявява своя мрачен характер.
— Престори се на щастлив и доволен — казал той на дон Хуан. — Ако не го сториш, жените ще те изхвърлят навън. Дори само възможността за това би трябвало да ти стига, за да те изплаши. Използвай този страх като истинска движеща сила. Само това имаш.
Пред образа на човека чудовище всяко колебание и странични мисли изчезнали в миг. Тъй като чудовището чакало с нетърпение пред невидимата бариера, то сякаш долавяло колко нестабилно е дон Хуановото положение. Ненаситното чудовище неспокойно очаквало своето пиршество.
Нагуалът Хулиан забил още по-навътре клина на страха.
— На твое място — казал той на дон Хуан — щях да се държа като ангелче. Бих правил всичко, което жените искат от мен, стига това да ме защити от онзи сатанински звяр.
— В такъв случай ти трябва да си виждал чудовището?! — възкликнал дон Хуан.
— Разбира се, че съм го виждал — отговорил му той. — И освен това виждам, че ако напуснеш или жените те изхвърлят, чудовището ще те плени и ще те окове във вериги. Това със сигурност ще промени отношението ти. Робите нямат никакъв друг избор, освен да се държат добре с господарите си. Твърдят, че болката, нанасяна от чудовища като това, надхвърля всичко познато.