Възразих, че разбърква нивата, казах му, че мога да приема неговото определение за възприемането като способност на живите същества да долавят, благодарение на сетивата си, енергийни полета, подбирани чрез събирателните им точки — едно твърде пресилено според моите академични стандарти определение, но такова, че за дадения момент изглеждаше състоятелно. Не си представях обаче каква би могла да бъде дълбочината на онова, което вършим. Изтъкнах, че може би има предвид тълкувания — разработки на основните ни възприятия.
— Магъосникът възприема своите действия в дълбочина — каза той. — За него собствените му действия са триизмерни. Постъпките му притежават трета отправна точка.
— Как може да съществува трета отправна точка? — по питах аз с леко раздразнение.
— Нашите отправни точки се получават преди всичко от сетивното ни възприемане — каза той. — Сетивата ни възприемат и разграничават това, което е непосредствено до нас, от онова, което не е. Използвайки тази основна разлика, ние установяваме и останалото. За да достигне третата отправна точка, човек трябва да възприема едновременно две места.
Нахлулият в мен спомен ме тласна в особено настроение, сякаш бях изживял случката само преди няколко минути, внезапно осъзнах нещо, което по-рано бях пропуснал изцяло. Под дон Хуанов надзор аз на два пъти бях изживявал споменатото раздвоено възприятие, но това бе първия път, когато го осъществявах съвсем самостоятелно. Об-мисляйки моя спомен, аз разбрах също така, че сетивното ми иззкивяване е било по-сложно, отколкото си бях помислил първоначално. Докато се носех над храсталаците, осъзнавах без думи и дори без мисли, че присъствието ми на две места едновременно, или бидейки „тук и тук“, както го нарече дон Хуан, изразява моето незабавно и пълно възприемане и на двете места едновременно. Но също така осъзнавах, че двойното ми възприятие бе лишено от абсолютната яснота на нормалнато ми възприемане.
Дон Хуан поясни, че обичайното възприемане в ежедневието има своя ос. „Тук и там“ били крайните точки, върховете, на тази ос и ние, хората, сме предпочитали яснотата на „тук“. Той каза, че при нормалното възприемане единствено „тук“ бива възприемано изцяло — пряко и на момента. Неговият двойник „там“ бива лишен от непосредственост. Той бибал логично възприеман, но не се схващал пряко от всичките ни сетива, когато възприемаме едновременно две места, тоталната яснота се губи, на пък се възвръща прякото, мигновено възприемане на „там“.
— Но в такъв случай, дон Хуан, значи аз съм прав, като описах възприемането като най-важната част от моето изживяване?
— Не, не си — отсече той. — Онова, което си изживял, е било съществено за теб, защото ти е открило пътя към безмълвното познание, но действително важното е ягуарът. Този звяр наистина е проява на духа. Тази голяма котка изникна съвсем ненадейно. И това, че можеше да ни до върши, е така сигурно, както че сега ти говоря. Този ягуар беше израз на магичното. Без него за теб нямаше да има никакво въодушевление, никаква поука, никакво осъзнаване.
— Ама това истински ягуар ли беше? — запитах аз.
— Разбира се, че беше истински!
Дон Хуан отбеляза, че на някой обикновен човек онази голяма котка щяла да се види страховито чудо. Човек трудно би могъл да обясни с логични слова какво е търсил ягуарът в щата Чихуахуа, толкова далеч от тропическата джунгла, докато едни магьосник, благодарение на свързващото го с намерението звено, би погледнал на въпросния ягуар като на средство за проникновение — не ужас, а източник на благоговение.
Имаше толкова много въпроси, които исках да му задам, при все че предварително знаех отговорите им. Проследих за малко хода на своите въпроси и отговори, докато накрая разбрах, че за да имат отговорите каквато и да е стойност, трябва да бъдат „облечени“ в думи.
Изрекох първия въпрос, който ми дойде наум. Помолих дон Хуан да ми разясни едно според мен явно противоречие. Той бе казал, че само духът може да мести събирателната точка. После обаче добави, че като навлизам все повече в намерението, моите чувства придвижват събирателната ми точка.
— Само магьосниците могат да превръщат своите чувства в намерение — каза той. — Намерението е духът, тъй че духът е този, който премества събирателните точки.
Подвеждащата част на всичко това — продължи той — е в твърдението ми, че единствено магьосниците знаят за духа и че намерението е владение единствено на магьосниците. Това изобщо не е истина, но такова е положението на практика. Истинското състояние на нещата е, че магьосниците просто са по-наясно относно собствената им връзка с духа, отколкото са обикновените хора, и следователно целенасочено се стремят да я направляват. Това е всичко… вече ти казах, че звеното, сбързбащо ни с намерението, е универсален признак, присъстващ във всичко наоколо.