Той тършествуващо потупа с длан машината по блестящия й гръб.
— Смея да ви уверя, сър, че никъде другаде няма да намерите изделие с такова качество. Предвидено е всичко. В машината са заложени милиони вероятностни комбинации, които гарантират стопроцентова оригиналност на продукцията. Няма никаква опасност да се спънете в някой стереотип, както често се случва с по-евтините модели. Сюжетната й банка е способна да дава почти безкрайно число ходове на всяка зададена тема, а смесителят на характери работи с хиляди отенъци вместо със стотици, както е свойствено за моделите от нисша класа. Семантичният блок притежава висока избирателност и чувствителност и няма да пропусна да ви обърна внимание на…
— Наистина машината е добра — прекъсна го Харт. — За съжаление е много скъпа. Виж, ако може да ми предложине нещо друго…
— Каквото пожелаете, сър. Имаме още много други модели.
— А ще вземете ли в замяна стара машина?
— С удоволствие. Каква марка, сър?
— „Автоавтор 96“
Лицето на продавачът помръкна и се опъна, наистина едва-едва забележимо. После поклати глава, може би тъжно, може би смутено.
— Вижте, ние… Признавам, че едва ли ще ви предложим много. Моделът й е прекалено стар и почти излязъл от употреба.
— Но все ще дадете нещо, нали?
— Мисля, че да, но няма да е много.
— А на разсрочено заплащане?
— Разбира се. Все нещо ще измислим. Бъдете така добър да кажете името си.
Харт каза фамилията си. Продавачът я записа в бележника си и каза:
— Извинете, сър, за малко ще ви оставя сам.
Харт го проследи с поглед, после като страхлив крадец тихо се запъти към вратата и изскочи от магазина. Нямаше никакъв смисъл да остава повече и да чака продавача, който ще се появи, ще му подаде ръка за довиждане и ще каже:
— Съжалявам, сър… Много съжалявам. Ние проверихме вашата кредитоспособност и се убедихме, че клони към нула. Поинтересувахме се от успехите ви през последната половин година и узнахме, че сте продали само един кратък разказ.
— Защо всъщност се захванах с тази работа — упрекна се Харт и горчиво се усмихна.
В покрайнините на града, много-много далеч от разкошния магазин, Харт бе принуден да се качи пеша на шестия етаж, тъй като асансьорът отново не работеше. Зад вратата украсена с табличка „Издателство Ирвинг“ секретарката бе погълната от изглаждането на ноктите си, откъсна се за миг от заниманието си, махна му с ръка и му предложи:
— Влизай направо.
Бен Ирвинг седеше на бюрото си зад планина от ръкописи, разпечатки и коректури. Ръкавите му бяха навити над лактите, а на челото си носеше козирка, която никога не сваляше, но защо — бе тайна за всички: в тази задимена стая никога нямаше да се появи достатъчно светлина, която да заслепи дори един прилеп.
Издателят вдигна глава и премигвайки, се втренчи в Харт.
— Радвам се, да те видя, Кеймп — каза той. — Сядай, де. Какво те носи насам?
Харт яхна предложения му стол.
— Дойдох да те попитам нещо. Относно съдбата на последния ми разказ, който ти бях изпратил преди няколко дни.
— Все не ми остава време. — С цел самооправдание Ирвинг разпери ръце над претрупаното си бюро. — Мери! — викна той. Вратата се открехна и се показа главата на секретарката. — Вземи ръкописа на Харт и нека Мили го прегледа. — След тези думи се облегна в креслото си. — Няма да продължи дълго, Мили чете бързо…
— Ще почакам — съгласи се Харт.
— Аз пък ще ти кажа една новина — обяви Ирвинг. — Започваме да издаваме списание за племената от системата Алгол. Там живеят доста примитивно, но, Бог да ги възнагради, умеят да четат. Бая се потрудихме, докато намерим човек, който да успее да преведе текстовете ни, а и наборът ще ни излезе доста скъп, отколкото би ни се искало. Там са си измислили такава азбука… Но успяхме да се справим…
— Какво се иска от мен? — осведоми се Харт.
— Най-обикновено хуманоидно четиво — обясни Ирвинг. — Повече побоища и кръв; описани сочно. Дните им не са особено сладки, така че наш дълг е да им предложим ярък колорит, но да им е лесно да го четат. Никакви там сложнотии, скрит подтекст, набий си го в главата…
— Звучи примамливо.
— Нужна ни е добре направена макулатура — заяви Ирвинг. — Ако нещата тръгнат успешно, ще започнем да превеждаме и за първобитните общини в околностите на Капела. Вероятно ще има някакви изменения в текстовете, но едва ли ще бъдат сериозни. — Той присви очи, като се замисли. — Знай, няма да плащаме много. Но потръгне ли, ще ни трябва голямо количество стока.