Апартаментът му се намираше в кафява тухлена сграда на Ривърсайд Драйв. През деветнадесети век тя била сиропиталище за чернокожи и индиански деца. Имаше изглед към парка „Жана д’Арк“ със статуята на французойката в пълно бойно снаряжение, седнала на кон. Бронзовата скулптура бе поставена върху гранитен пиедестал, в който бяха вградени камъни от кулата в Руан, където тя е била затворена и измъчвана.
Апартаментът се състоеше от дванадесет стаи с високи тавани и тераса с малка оранжерия и изглед към река Хъдсън. Бащата на Тери, богат пластичен хирург от Дериън, Кънектикът, им го подари за сватбата. Докторът, който не искаше да навреди на социалното си положение, пожела бърз развод без много шум. За да постигне това, позволи на бившия си зет да задържи апартамента.
Ван Руутън паркира беемвето в гаража на две преки от апартамента и тръгна пеш към сградата. Портиерът индиец, Аборпа Джойдийп, бе изчезнал някъде. В това нямаше нищо ново. Той беше симпатичен, дружелюбен младок с къдрава коса и огромни зъби. Но не би могъл да спечели награда за добър портиер. Закъсняваше за работа, тръгваше си рано и често изчезваше, за да си купи билети за лото или да заложи на някой кон в близкото гише. Джойдийп не се преуморяваше.
След като се качи до деветия етаж с асансьора на самообслужване, Ван Руутън тръгна по покрития с паркет коридор и най-накрая стигна до апартамента си. Известно време рови по джобовете си, за да си намери ключа, отключи си и влезе съвсем тихо. Махмурлукът му беше жесток; трябваха му доста таблетки аспирин, с които да облекчи болката. Но най-напред искаше да каже на Тароко, че се е прибрал.
Намери я в леглото с Джойдийп. Двамата бяха твърде заети и не го забелязаха.
Затворила очи, стенещата Тароко се извиваше върху черните копринени чаршафи, а слабият, мургав индиец лижеше пъпа й. Секунди по-късно главата му се завря между бедрата й и той засмука космите й. Ван Руутън ги наблюдава тихо известно време, после излезе през отворената врата и се облегна на стената. Затвори очи и захапа долната си устна, докато, усети вкус на кръв.
И той се бе озовавал в леглото с чужди жени. И него го бяха хващали съпрузи и гаджета, но той обръщаше всичко на шега. На тържеството по случай втората годишнина от сватбата им първата му жена го хвана как чука по-малката й сестра. Пияният Ван Руутън отговори на обърканата си жена: „На кого ще вярваш, на мен или на очите си?“.
Тази мръсотия с Тароко бе нещо по-различно. Сега него го мамеха и адски болеше. Тъй като я обичаше, болката и гневът бяха непоносими. Мислеше си трескаво: „Не трябваше да й се доверявам толкова. Не трябваше да й позволявам да стане толкова важна за мен“.
Тя бе първата жена, която пося в сърцето му нуждата от любов. Но истината бе, че тя не отвърна на тази любов и той го знаеше през цялото време. Даже да бе загубил Тароко, както подозираше, още я желаеше и се страхуваше от тези мисли. По дяволите тази шибана кучка!
Извади от кобура своя „Смит & Уесън 38“, върна се до вратата и каза:
— Чук, чук.
Джойдийп бързо вдигна глава. Почти едновременно с него Тароко се изправи в леглото. Най-напред беше шокирана, но бързо си възвърна самообладанието. Разпери пръсти и отметна дългата си коса от лицето и тялото.
— От кога стоиш там? — попита тя.
Ван Руутън бавно отиде до леглото и погледна надолу към индиеца.
— Джойдийп. Е, оправдаваш си името, нали?12
Портиерът изцъкли очи от страх, погледна към Тароко, после пак впери очи във Ван Руутън.
— Моля ви, моля ви. Не искам неприятности. Отивам си.
— Ще останеш — заповяда му той.
Азиатката махна с ръка.
— Време е да пораснеш, Грегъри. Още в началото ти казах, че не ме притежаваш. Никой не може да ме притежава. Освен това и двамата знаем, че правя само онова, което моят приятел в Тайван ми нарежда. Това се отнася и за връзката ми с теб. Сега моля те, махни това нещо, преди да си наранил някого.
Той кимна.
— Права си за Пао. Знаех за теб и за него. И в същото време не исках да знам. Мисля, че думата за това нещо е „тъпотия“. Междувременно ти ме увлече толкова надълбоко, че не можех да се измъкна дори да исках.
Тя притисна колене към гърдите си.
— Ти не искаш да излезеш, Грегъри. Ти обичаш опасностите. А освен това ти плащат доста добре.
Беше права за плащането. През този уикенд двамата с детектив Ла Вон трябваше да занесат един куфар, пълен с пари на Лин Пао до Панама Сити. От там парите щяха да започнат електронното си пътешествие през банки в шест страни и най-накрая да се появят в една канадска инвеститорска фирма. Двамата щяха да получат по петдесет хиляди долара за тридесет и шест часа работа.